цветно

"Аз още броя дните" от Георги Бърдаров

Роман за дните, които се броят с цената на голяма болка и през сълзи.

Георги Бърдаров е български географ, университетски преподавател и писател. "Аз още броя дните" е дебютният му роман от 2016 г. През 2015 г. печели телевизионното предаване "Ръкописът" по БНТ, което позволява да бъде издаден романът. За автора книгата е за тези, които избират да останат човеци. 

Георги споделя: "Помня как затворих книгата и си казах: "Значи все пак няма невъзможни неща". Няма невъзможни неща, само ако имаш правилните хора до себе си, които да ти дадат толкова много от себе си и да те изваждат от мрака, когато е най-черно около теб. Няма невъзможни неща, само ако продължиш да вървиш, когато всичко в теб крещи да спреш. Да, към този момент съм се стремял от детството и знам, че той е само начало".

Книгата е написана по действителен случай. Действието в нея ни отвежда в най-продължително обсадения град в историята Сараево - 1395 денонощия по време на братоубийствената война в Босна и Херцеговина, чийто край не се вижда.

Започваш да четеш, а с всяка следваща страница имаш чувството, че си все повече там и усещаш опустошителната сила на войната. Историята не те оставя безразличен, а някои думи се запечатват толкова силно в съзнанието ти, че изход няма. Тази война е в състояние да разруши всичко...

Единственото, пред което е безсилна е една любов. Забранената любов между християнина Давор и мюсюлманката Айда. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Тягостна обстановка. Мъчна. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат, за да са свободни или да посрещнат смъртта, но заедно.

"Давор я обичаше, така както се обича само веднъж в живота. Истински и без остатък. Без сметки и ресто. Така, както си заслужава да се обича."

А след последното описано интервю в книгата - това с майката на Айда, не си същият. Сърцето ти все още е на моста в Сараево - обсадено от историята на романа. Няма как да останеш безразличен към тази болка и дните, които се броят през сълзи.

"Мамо, знам, че ти много ще се притесняваш. Знам, че няма да можеш да спиш. Аз ще се върна скоро. Съсем скоро, повярвай ми. Затова ти предлагам следното: вместо да се притесняваш, да броиш дните до моето завръщане. Eдна-единствена сълза прорязва рибарската мрежа, просната върху лицето й, сякаш да съхне. И след дълга, дълга пауза едно тихо, много тихо: Аз още броя дните."

Две нощи. Четири съдби. Всички водещи до най-важните въпроси.

Кой запали тази война? И кой спечели от нея?

Предстоящи събития

Мисъл на деня