цветно

"Формата на водата" или как един човек отми нормите

Някога не ти ли е било романтично? Идилично? Да ти се гледа нещо красиво поднесено, но без стевия. Да се пренесеш в един друг свят, където художника с неговата си неподправена тиха лудост и находчивост да ти обрисува една вълшебна, блестяща, кипяща от енергия, вдъхновяваща, на моменти дива картина.

Искаш ли? Тогава гледай "Формата на водата". Влез в това приключение. Потопи се. Не се страхувай. Не чети какво останалите са казали. Хората казват много неща.

Знаеш ли например аз какво прочетох за филма - "Не мога да си представя секс между жена и това чудовище." "Много тъп филм, един от най-скучните филми на Алехандро Гонзалес Иняриту." "Пълна боза." "Съжалявам, че го гледах."

Спокойно, не вини тези хора. Киното е нещо субективно. Всеки зрител вижда нещата през неговите очи. Приема ги по своите разбирания и ги съди спрямо своя мироглед. Стига да не се пишат сложни имена и невярна информация в интернет, защото някой може и да ти повярва. Като например факта, че филма е дело на Гийермо дел Торо, а не другото сложно име. Ама нали трябва да плюем нещо с тълпата, да се чувстваме част от нея.

Филмът е за нямата Илайза, чийто ден минава по един и същ начин, докато не среща своя сродна душа в лицето на човека-амфибия. Рутина, но и нещо мистично. Спокойствие, но и нещо диаболично.

Филм за любовта, за това да откриеш нещото, което те прави щастлив и да не искаш да го пуснеш. Дори и това нещо да е човек-амфибия.  За страданието. Но онова личното. Интимното, което не вееш пред всички на показ. Страданието, което само ти изпитваш.

Душевното мъчение от това да си сам в свят, в който никой не те разбира. И не защото не можеш да говориш. Илайза говори с ръце. А защото имаш деликатна душевност, която никой не разбира. Защото е време вече да направиш някакъв подвиг в тоя си живот, но искаш и малко подкрепа, понеже си уплашен.

В лицето на човека-амфибия, Илайза вижда този подвиг и онази любов, за която се е надявала да дойде. Единственият човек, с който тя намира нещо общо. И двамата не могат да говорят, но умеят да се изразяват по много други начини. Умеят да се усещат, чрез музиката, чрез вибрациите си. Или както беше казано във филма - и двамата издават звуци, неприятни за околните.

Звуци, които ги отвращават. Общото между тях не е само това. Те изпитват и любов, по онзи начин, по който малките деца умеят. Чисто и искрено.

Защо Илайза храни водното създание с варени яйца - срещнах някъде въпрос? Смях и подигравки, че сутрин мастурбира. И да ги беше забулила или забъркала в омлет, на дебелокожия зрител не може да се угоди с нищо. А ако злодеят, който се изигра от Майкъл Шанън, онанираше зад бюрото си, се съмнявам някой да се кискаше тайно вкъщи или с пълно гърло в киносалона. Но знаеш, това са стереотипи. За жената все още не са приети редица неща. Едно от които е това да мастурбира сутрин, вечер, а във ваната е най-неприето и сатанинско.

Критиците не пропуснаха и да споменат, че вече... Преди цели 100 години бил правен подобен филм, дори същия. Но тогава вместо водно създание или човека-амфибия, било делфин в аквариум. Това било плагиатство.

Добре... вече има и сайтове, има и царевица, има и чорапи от ликра - нека не произвеждаме повече. Просто да спрем, защото вече има. Също както има и 17 хиляди екшън филма с един и същи сюжет. Добър, който бяга, и лош, който го гони... С патлак... В кола... И от време на време се показват и цици някъде. Мога да изброя поне 10 такива филми, това значи ли непременно плагиатство. 

Различното се възприема трудно от организма. Далеч по-приятно е Вин Дизел с бял потник в "Шевролет". Но и е скучно, сухо и пусто.

"Формата на водата" не е пуст филм. Със сигурност не е и скучен. На скучните филми краят винаги е предвидим и за това ти се доспива. Академията не награждава само повърхностно кино или блудкава любовна история. Можеш ли да наречеш "Списъкът на Шиндлер", "Беднякът милионер", "Гладиатор", "Речта на краля", "12 години в робство" блудкаво кино?

Приеми, че статуетката се дава по ред причини, които ние като зрители не винаги разбираме. Защото не сме критици, защото не разбираме нищо от кинорежисура и защото не може българите все да искаме, да крадем хляба на всеки.

"Формата на водата" е добро кино. Гийермо дел Торо пък е страхотен разказвач. Мен ме отвя, събори, разлюля, накара ме да се размечтая, да се вдъхновя и отново да се върна на земята.

Гледай го и ти. А ако не ти хареса... винаги можеш да пиеш една вода.

Cъбития

Мисъл на деня