цветно

"Кръгът" - елегантната антиутопия на Дейв Егърс

Снимка: pexels.com

Има книги, които обичам да наричам "книги лястовици". Това са онези произведения, които свиват гнездо от смисъл под стряхата на (под)съзнанието ни и от време на време подават глави или излизат навън, за да ни наведат на някоя мъдра мисъл или да ни подскажат нещо.

В библиотеката на моите "книги лястовици" се съхранява и романът на Дейв Егърс "Кръгът". Той ме кара да се замисля за ползите и недостатъците на компютърното живеене и къде се намира границата на допустимостта между двете реалности (защото виртуалното вече е и реално). Често ме подсеща за това колко е важно да не се претопяваш в измисленото, да имаш истински живот и приятелства, да имаш тайни, време със себе си и за себе си.

Романът е една завладяваща и елегантно разказана антиутопия. Егърс ни въвежда в идеята за един прозрачен свят, станал такъв с помощта на огромна технологична корпорация, наречена "Кръгът". Всички са наблюдавани, но това не е проблем за хората и те не се чувстват застрашени, защото всеки може да наблюдава всекиго. Правото на това е всеобщо. Няма фалшиви интернет идентичности.

Дори политиците се съгласяват да носят камери, чрез които техните избиратели могат да ги следят по всяко време, да ги слушат, да виждат с кого общуват. Те са напълно прозрачни. Всичко е достъпно благодарение на "Кръгът" - можеш да получиш информация за това каква алергия има колегата ти и къде се намира той в момента. Няма тайни и ВСИЧКО е прозрачно! Дали?

Дейв Егърс прокарва идеи, които от издаването на книгата през 2013 до този момент, изглеждат все по-реални дори и за лаиците. И сякаш не само изглеждат… "Кръгът" спокойно може да бъде наречен анализ на технологичното бъдеще, който намеква (или дори крещи) за нуждата да се замислим накъде сме тръгнали всъщност.

Предоставяме информация за себе си все по-лесно, доброволно и с охота се отказваме от личното си пространство. Някои автори вече говорят и за отсъствие на явление като невъзможност за комуникация. Имаме телефон, регистрация в социална мрежа, електронна поща. Вече и мълчанието ни е комуникационна единица. Имаме ли избор?

Препоръчвам ви да се запознаете с антиутопията на Дейв Егърс. Тя не отрича напредъка, а хвърля светлина върху самозабравата, към която понякога ни тласка той.

А ако пък не сте фенове на подобен тип литература или просто сте затрупани със задачи и не обичате да четете в метрото, скоро ще можете да гледате и филмовата адаптация с участието на Ема Уотсън в главната роля. Вижте трейлъра:

Мисъл на деня