цветно

"Ориент Експрес" - един разказ с неочакван край

Снимка: David Mark / Pixabay.com

Живеем в комерсиален свят. Преодоляването на дистанцията между отделните географски точки изглежда почти като детска игра. Средствата за придвижване са възможно най-модерни и разнообразни, и правят пътуването удобно, комфортно и лесно.

Но някога не е било така. Пътуванията са били ограничени и като финансови възможности, и като транспортни средства. В търсене на по-добър живот малцина са дръзвали да поемат към непознати земи и достигането до крайната цел им е отнемало месеци.

Те са описвали преживяванията си в писма, дневници или романи и така на практика са разкривали информация за това, какъв живот се крие отвъд границите на дома. Какви са хората, как изглеждат, с какво се хранят и как са облечени.

С времето железниците стават предпочитано средство за придвижване - сигурни, удобни и бързи. Те навлизат стремглаво в живота на хората и това разширява възможността им да се докоснат до все повече непознати места. И някъде тогава се ражда легендата за този влак.

Той продължава да предизвиква въздишки, носталгия и мечти, а пътуването с него звучи като обещание за невероятно приключение в един магнетичен свят, до който малцина са успели да се докоснат.

"Ориент Експрес" е нарицателно за лукс, комфорт и вероятно разточителство. С бутиковото си обзавеждане, отбрани вина и гурме кухня, той се е превърнал в марка, етикет за класа, стил и благосъстояние.

Името на този истински продукт на времето, устоял и превъзмогнал изкушенията на цивилизацията, идва от хората. Жадни за нови приключения, провокирани от желанието да се озоват в нови непознати светове, те виждат в този влак един своеобразен мост между Изтока и Запада.

В зората на своето възникване, маршрута свързва Виена с Цариград. Аристократизъм и обноски се сблъскват с първична примитивност и влудяваща сетивата екзотика.

Изтокът примамва с неговите непознати подправки, силно религиозни нрави и чувствени танци. За хората, живеещи по строгите правила на Запада, приклещени в корсети и неудобни костюми и ограничени от етикета на общуването, това е като вълшебно царство, покваряващо с благоухания и страсти.

От операта, за дни хората се озовават до джамията, храната се продава на сергии по улиците, кафето се пие сервирано на земята, а не в изискани салони, в компанията на благородници.

Опиум от емоции разкрити на фона на дим от наргиле, в компанията на красива жена, предизвикателно поклащаща ханша си в еротичен, съблазняващ танц. Ефирни, свободни облекла, цветове и шарки пленяващи окото с оригиналност и пищно многообразие.

И пътуването започва. Във влака се качват хора, различни по възраст и социален статус, но обединени от общата цел - да се докоснат до мистиката на Изтока. Да я преживеят, да разкажат за нея и в крайна сметка да променят живота си завинаги.

Днес "Ориент Експрес" прилича на музей, с доста голяма цена за вход. Една своеобразна емблема на трансформацията между удобствата на съвременния живот и носталгията от миналото.

В купетата си пази тайната за известните личности, качили се на влака и продължава да вълнува, като разпалва в човешкото въображение сюжети за филми или романи.

Все още има ентусиасти, които въпреки наличието на най-разнообразни транспортни екстри, залагат точно на това средство за придвижване. Този път не толкова заради дестинацията, свързана с крайната цел на пътуването, колкото за да попият от атмосферата на този мистериозен влак, пълен с чудати истории.

Веднъж качили се, те размишляват за това, дали не стоят на мястото на някоя от пътувалите известни личности, дали не се хранят с техните прибори или може би спят в легло им.

Не е изненадващо, че влакът провокира такива емоции. Там в уюта на купето, във вагон-ресторанта с изискана кухня или в бар-салона с шампанско, витае магията на споделянето.

Затворени в това ограничено пространство, хората разказват своите житейски истории и за краткото време на пътуването, допускат до затворените си светове, напълно непознати личности, пред които разкриват тайните на своите преживявания и спомени. Чувстват ги близки, защото макар и за малко, споделят обща цел – да стигнат заедно някъде.

Има нещо успокояващо в ритмичния напев на колелата, чувството за сигурност, че си в правилния коловоз, който ще те отведе към далечни земи. И когато пристигнеш, ти също ще бъдеш една малка част от света на Агата Кристи, Оноре дьо Балзак и Шарл де Гол.

Вероятно след това, виждайки го на гарата наред с останалите влакове, ще се събудиш, за да разбереш, че в него няма нищо друго освен "скука и анонимност, плюс постоянно клатушкане".

И въпреки, че "пътуваш заради подправки, храна или мъже, накрая ти липсва собственото ти легло".

Cъбития

Мисъл на деня