цветно

"Отровните" мъже

Снимка: pixabay.com

Изненада! Не бих нарекла мъжете отровни, дори и тези, които вгорчават живота ти. Но преди време се сетих, че бях чела една такава книга. И тя много ми помогна.

За по-малко от 2 години мирогледът ми обаче се преобърна. Сякаш светът се завъртя на 180 градуса и подобно на Алиса от страната на чудесата, се озовах в огледалния свят. Разбрах, че партньорите са нашето най-добро огледало в живота.

Ако искаме да разберем докъде сме стигнали, те са компас за нашите успехи, недостатъци, развитие и падение. Но какво значи падение? След като има някакво развитие, след като трупаме житейски уроци, значи вървим към прогрес.

Наскоро един мой познат попадна в затвора. Да кажем много повече от познат. Това силно ме накара да се замисля за прогреса и регреса. Силно ме накра и да се замисля как няма отровни хора – независимо от пола им. Как колкото повече болка и страдание ни е причинил един човек, толкова по-голяма благодарност можем да изпитваме към него.

Защото, замислете се – как научихте най-големите си житейски уроци? Докато си седяхте на кафе, пиехте фреш и се любувахте на слънчевите лъчи? Или напротив. Чрез страданието. Чрез грешките. Чрез опита. Който ни прави по-силни. Който ни прави хора.

И не наричам тези периоди кризи, а по-скоро катарзис. Защото, за да стигнеш до пълна трансформация - онази от 180-градусовите е нужно да опознаеш цялата палитра на своите емоции.

Да знаеш как би плакал от мъка, и от щастие. Как се радваш на собствените си успехи и как да се радваш на другите, когато ги нямаш. Да знаеш как да живееш сам и да обичаш себе си, но не погълнато и нарцистично, а да оставиш място и за някой друг.

И така няма отровни хора. Има хора, които са уроци. Има хора, които са наши духовни учители. Понякога най-изстраданите уроци са тези, които ни променят. А понякога тези промени водят до най-красивите събития в живота ни.

Ето защо би било супер, ако можем да изпитваме благодарност. Защото нареждайки пъзела, знаем, че сутрин пред огледалото, когато си мием зъбите, нямаше да стои същия човек. Ако не бяхме "сбъркали". Ако някой не ни беше спънал. Ако не бяхме минали точно по тази пътека.

И чрез болката опознаваш и най-тъмните кътчета на твоята душа. А колкото повече я опознаваш, толкова повече я обичаш. И на моменти се плашиш – докъде можеш да стигнеш. Какво още не знаеш за себе си? Но целият този процес е изпълнен с толкова много красота, осъзнаване и хармония.

Затова няма отровни хора. И колкото повече ни дразни някой, толкова повече неща за себе си можем да научим от него. Понякога е достатъчно само да мълчим и да наблюдаваме. Но за да чуем шепота на душата си, понякога наистина трябва да замълчим. И да помним, че колкото повече съдим другите, толкова по-малко приемаме самите себе си.

И докато отправяме показалец към някой друг, останалите 3 пръста все още остават насочени към нас. Като спусък, който може да отключи трансформацията още сега...

Ако искате да научите повече за трансформациите в живота и успешните партньорства, заповядайте на моя безплатен астрологичен уебинар "Тайната на успешното партньорство според Асцендента". Запишете се на: webinar.natalia.bg.

Мисъл на деня