007
Никога досега не съм предполагала, че съм скучна. Не съм си го мислела, не съм се съмнявала, не ми е хрумвало даже. Приемах се за личност с абсолютно нормален социален живот.
Но пълното осъзнаване на моята безинтересност дойде в мига, в който си смених телефонния номер. Случва ми се за първи път от години, но явно не само на мен, защото от първия ден на активирането започнаха да ми звънят и да търсят някоя си Джантова.
Звучеше ми като фамилията на някоя бабка, чиито бивши колежки я търсят по второ име, но гласовете, които чувах през слушалката далеч не напомняха набор 34-та година.
Млади, мъжки, плътни, секси гласове. Женски, чувствени, изпълнени с нетърпение да разкажат някаква история и аз оставах не по-малко разочарована от тях самите, когато за пореден път ми се наложеше да кажа, че имат грешка.
Започнах да получавам и съобщения по всяко време на денонощието. Приятели от чужбина, които са в града и искат да я видят. Партита из столицата, където нейни приятелки засичат Димо. Очевидно Джантова и Димо вече не са заедно, защото съобщенията изразяват възмущение от неговото поведение.
В течение на 2 седмици и доста интензивна комуникация насочена към мистичната предишна собственика на номер, който игриво завършва на 007, аз като начинаещ профайлър стигнах до извода , че "агент" Джантова е някъде около 27 и 30 годишна.
Предположих, че най-близките й приятели няма как да не знаят новия й номер, така че най-много да са се объркали да ми звъннат по веднъж. Тоест всичко, което пристигаше към мен беше от хора в периферията на познанствата й, които обаче ми дават да разбера че дори в покрайнините на живота й е десетки пъти по-интересно от епицентъра на моя собствен.
Обсебих се от Джантова. Първоначално ме дразнеше, когато търсеха нея, сега като ми звънне непознат номер се дразня, че търсят мен. Приключвах набързо разговора, за да може да не дава заето, ако случайно някой пита за Джантова.
Добре, трябва да си призная, че направих няколко маневри, за да поддържам потока на информация. Отговорих на няколко съобщения. Опитах се да звучат максимално естествено, да не би да кажа нещо, което не е в нейния стил, в нейния речник.
На кирилица ли пише или на латиница? Слага ли много удивителни? Не, това е за тийнейджъри. Аз също съм между 27 и 30 годишна. Ще пиша, както си пиша. Ние с нея поне в това трябва да си приличаме.
Иначе разликите помежду ни все повече бълбукаха изпод цепчиците между копчетата и процепите на слушалката. Да, да с по-стар телефон съм видимо. Убедена съм, че Джантова има съвсем нов и комуникира по всички съществуващи месинджъри на земята.
Аз работя на едно и също място от 10 години. Започнах като рецепционистка в един хотел и много прилежно и методично се издигнах до мениджър. Всички ми имат доверие, приятно е да се работи с мен, харесвам какво правя, защо сега ми се струва адски неинтересно?
Ето, някакви подписали се като "крю-то Борчета" я канят на голямо парти на планински спасители в Пампорово. Тя е била планински спасител, така ли? Не може ли да е била жертва и да са я спасили?Искам да знам!
Освен това някакви въпроси за курс по сърф също са адресирани към нея, търсеха я с международно обаждане от Катар, във връзка със cv-то и за работа на круизен кораб, както и от Топлофикация за неплатени сметки.
Аз стоях като здрава скала, докато морето от непостоянния и хаосен живот на Джантова се блъскаше по ръбовете на моето ежедневие.
Не исках да съм нея! Това мога да ви го кажа със сигурност. Тогава защо воайорствах така брутално, ще ме попитате вие? Защото тази безплътна жена ми беше влязла под кожата? Ами, защото тя за мен беше всички избори, които аз не съм взела. Не нейните, моите си.
Осъзнах колко ситуации съм имала и аз самата и как не съм им отдала нито толкова време, нито толкова значение. Била съм уж мъдра и зряла в един куп ситуации, когато е трябвало да бъда филмирана, заблудена и нерешителна. И сега бях. Заедно с Джантова. Вместо нея.
Но в един момент, границата между наблюдател и участник рязко се разпадна, когато една вечер, докато бях на работа не получих съобщение, което някак интуитивно разбрах, че е от Димо. То започваше с "Ваня". И завършваше с място и час за среща, защото много иска да говорят за нещо. Ваня.
Сякаш на една сянка от дим изведнъж й поникнаха ръце и крака и започна да има сърдечен ритъм. Оставаше само да придобие лице, затова веднага я потърсих във "Фейсбук". Разбира се, че няма никакви резултати. Моята 007 сто процента е в социалните мрежи с нещо измислено от нея. Напирмер Angel Dust или Poison V или каквото й да е там подобно, което още повече да я увие във възторг от мен.
Така. Ето как стоят нещата. Тази среща е супер близо до хотела, в който работя. Мога да мина и да видя Димо. А може би и самата Джантова, ако той е разбрал, че тя си има нов номер и й писал там. А може да си свърша смяната, да се прибера, да опустоша две бутилки вино и утре да си се "прибера" в моя живот след тежка нощ.
Та аз не съм себе си откакто започна тази телефонна грешка. Не ми се вижда с никой, не си говоря дълго по телефона. Аз също харесвам своите приятели! Да, всеки си има някакви се негови неща, семейства у-а и не се такива лепки като обкръжението на Джантова. Досадници!
Аз поне от 5 години нямам такива незрели приятелки, които да ми пишат в 3 часа, че Димо е пиян на талпа и се държи тъпо. Моите ми говорят за сериозните си приятели, техните родители, експериментите им в кухнята и чат-пат в леглото. Това само като се видим по женски, ама това отдавна не е било.
И аз искам да ми пише някакъв Матео на развален английски, че не е забравил, че се целувам страхотно или да ми пристигат номера за потвърждение за поръчки от секс шоп на стойност 200 лева. Не, това последното може и да не искам съвсем, но така де.
Ядосана съм! Изключително съм ядосана, че позволих на тази Джантова да ме разсея така. Нея очевидно "вятър я вее на бял кон" и кой знае къде се намира сега, че не може да си овладее познатите. Сигурно плува с акули някъде. Да я изядат дано. И се целува с някой сърф учител. Дано се целува гадно!
Отивам да видя Димо, защото без да го познавам вече съм на негова страна. И той е пострадал като мен, даже доста повече, защото те е виждал, Джантова. И е бил в живота ти, който не носи никаква стабилност! Как да не се напие после! Убедена съм, че ти е предложил брак, примерно, и ти си казала да, но после си казала не, пък после пак да, а после той не е знаел вече какво иска...
Спирам с този тайфун от мисли, защото съм в заведението. Оглеждам се. Търся самотен и привлекателен мъж. Така съм си го измислила. Изпивам един джин с тоник да се отпусна, но няма даже кого да шпионирам. Всички са по двойки, тройки, компании.
Получавам съобщение. "По-добре да не идвам. Пак ще кажеш, че съм глупак и с право. Но поне в глупостта си знам, че искам някой, когото да обичам, а не някой като теб, от който постоянно да се опитвам да не изоставам. Пази се."
Не знам какво се надига в мен, но изискваше още два джина. Сякаш го е казал на мен, сякаш това съм аз, не знам коя съм вече и съвсем щях да изперкам в онзи момент, когато най-присъстващото и неизречено име беше казано на глас, но не от мен, а от бармана на жена излизаща от вътрешно помещение: "Джантова, дойдоха хора на пета маса".
Ококорих очи, но сякаш вратът ми замръзна. Искам да се обърна и да я видя, но все едно съм се схванала. Втори опит – напредък с няколко милиметра. Виждам я само с периферията. Знам, че е тя, няма как да не е тя. Обръща се с гръб, носейки менютата към масата и чак тогава намерих сили да погледна.
Висока, с едри, хубави бедра и женствена походка. Тъмна коса, вързана на опашка. Заговаря се с клиентите и аз използвам момента да си тръгна.
За части от секундата осъзнавам, че висок и привлекателен мъж всъщност е бармана, който ми се усмихва и казва, че джиновете са от заведението. Аз вече си обличам припряно якето, но си плащам. Поредната или последната ситуация, която ще изпусна? Зряло, мъдро и напълно осъзнато.
Вървя забързано по улицата и дишам учестено. Какво прави тя като сервитьорка в този бар? Аз я бях пратила на някой остров, но всъщност тя е тук. На континента. Оставила вълнуващото й минало да преследва мен през стария й номер. На новия може би й се обажда само гаджето й. И разредилите си от времето приятели.
Тя вече не кара сърф, не се целува с италианци, не се събира с планинските спасители. Джантова се опитва да стои на едно място и да бъде това, което всички й казват, че трябва да бъде. Затова не исках да виждам лицето й.
Искам да си мисля, че я виждам в случайни жени, които ще загледам в метрото. Искам да я видя дори в огледалото. Но не искам да знам, че не е на 27 и че вече има бръчки около очите. Тя отдавна знае, че Димо не е за нея и по-добре, че случайното му присещане за нея остана да виси без отговор.
Така и за него тя ще остане такава, каквато не е успял да я улови някога. Непостоянна и надрасла. Без адрес, с неплатени сметки и куп хора, които искат да се закачат за вълната. А вълната си почива разбита в залива на "нормалния живот" и е оставила само едно 007 да напомня за нея. По-добре да беше някоя бабка.
На следващия ден си смених номера. Излязох с моите приятели и водех моите разговори. Бях на моята работа и се возих по моите спирки с метрото. Знаех къде е тя и исках да изчакам поне два месеца преди да отида отново, за да видя, че я няма и че вече не работи там.
