Бързотечно… Бързам, нямам време…
Не трябва да бързаме да живеем живота си. Трябва да осъзнаем, че не сме закъснели за него. Най-важното е да се научим да изживяваме цялостно и дълбоко всяка случка от човешкия ни път и да се наслаждаваме по един балансиран начин.
Консуматорството в неговия прекален вариант е задънена улица. Гледаме да грабим от от най-лесно достъпните ни преживявания, само и само да забравим мизерията в душите ни. Можем да си позволим да се позабавим лекичко...
Всеки може да разгледа хората около себе си и да направи заключение. Бързаме и се смеем на онези, които са по бавни, защото ги изпреварваме. Почиташ скоростта, но загубваш смисъла на дълбочината. Бързаме, бързаме, бързаме… Всичко, което ни остава е бързането, търсещо следващото действие, в което да се позабравим и да заспим. Може би това е най-лошото следствие на бързането - лесно се заспива и човек губи нишката на съзнанието.
Постоянно чувам тъжни вопли от сорта “Нямам никакво време, кога да го направя, вечно съм затрупан с работа." Хубаво, така е, само дето ще ви кажа, че не сме закъснели за никъде. Животът не е програма. Животът не е състезание.
Установете едно ново положение на духа си, поне за мъничко. Опитайте и ще видите, че вкусът в устата ви се завръща, както никога до сега, без значение на колко години сте, без значение колко неща са минали покрай вас без да ги усетите. Забравете. Обърнете се навътре и наблюдавайте където и да сте и каквото и да правите. Поживейте известно време по този начин, заслужавате го.
