цветно

Божият Син – светлината на живота

Снимка: pixabay.com/NeuPaddy

Божият Син – Светлината на живота или да достигнеш Плода със Светлината и Аромата на Любовта.

"А Исус отново се обърна към тях с думите: "Аз съм светлината на света. Който ме следва, изобщо няма да ходи в тъмнина, но ще притежава светлината на живота." (Йоан 7:12).

Изминаха повече от 2000 години, откакто роди се в света Светлината, и оттогава до днес тъмнината все не можеше да я обхване (Йоан 1:4,58). И тази Светлина беше и е достъпна за всички живи същества и Тя не е виновна, че някои предпочитат да живеят без Нея на тъмно. От това не е застрашена и от изгасване, но предпочита светът, който е създала, да се разширява и обновява чрез Нея.

А ние хората, като деца на Светлината, които сме нейни отломъци, късчета, притежаващи всички нейни свойства, също можем да светим, но засега сме само една забавена светлина, която повече отразява, отколкото осветява, повече получава, отколкото дава. И това ще бъде така, докато овладеем великия божествен принцип: "Дайте и ще ви се даде."

Защото само така можем да станем част от Целостта и да научим, че нищо не съществува истински извън Всичкото и че Бог е в Любовта, и любовта е в Бога. Защото само така се научаваме да даряваме Бога в себе си чрез любовта и намираме покоя, пълнотата на живота си, т.е. да се отъждествяваме със своя дух, който временно е приютен в нашите тела.

Както и непрекъснато да го развиваме чрез здраво вкореняване в живителните корени на изконните принципи, мъдро и смирено да раззеленяваме и да регенерираме, да адорираме, да молителстваме, пред Вечната любов, да й се покланяме, докато станем Любов. Докато достигнем Плода от Дървото на Живота със светлината и уханието на Любовта.

***
Да достигнеш Плода с неговия аромат -
това е вековната човешка мечта,
въпреки или тъкмо поради забраната строга
и въртящия се пламенен меч
в ангелските и бдящи ръце.
Далече от градината на Едем,
вървящ по пътя на змията,
човекът гъвкаво кожата си съблича
и възкачва духа си по Дървото на Живота.
Сега отглежда го и развива
творчески зеления му цвят.
Безсмъртие се взима с плам,
не се даром получава,
Затова не бърза от върха
като светкавица да слиза,
това му е струвало векове,
а сега проекция в очите си носи
на Златно цвете от чиста светлина
и знае, когато Небето и Земята -
мъжки и женски божества,
се слеят в съюз мистичен,
ароматът на вино небесен
първо се свива, после се излива
и от затвора на бутилката обречен,
Плода желан със светлина облива.

Кръстен живот – небесна дъга

На битието по хоризонтала
грехът линейно отпада.
На Духа по вертикала –
небесно благословена наслада.
Стонове лъжовни раздират плътта,
за да падне булото на скръбта
и болката в дланите пригвоздени
да дава нова сила за живот.
И разпнат кръстно човекът
между дух и материя
да надделява земното,
следвайки възкръснонебесното.
Кръстен живот -
кръстна жертва -
Възкресенска жетва.
Росни сълзи
по житните зърна.
Блестящ покров
над земята –
Небесна дъга.

Зелена адорация

Дървото на Живота –
това до нас и в нас,
като толкова много други –
чиста Божествена мисъл,
семе на чистата Идея
от вихрен вятър посято
в животворната земна плът.
От него с майчина милувка
и топла захранваща кръв,
и с нежен шепот към небето
тръгва зелената пъпна връв -
да извае молитвената поза
на вдигнатите клонести ръце -
зов най-мощен и потребен -
космично-любовен молебен.
Вечно зеленото живо
живота живително води
към смирено бдение -
най-сияйно изкупление -
с познание да възлиза,
с нежен бриз да слиза
като Божие песнопение.
Зелена адорация вече кълни,
да я чуем как в сърцата ехти.

(Адорация - молитвена поза с високо вдигнати ръце.)

***

Душата ми Те моли, о Боже,
за присъщата Ти милост вездесъща,
за най-сияйното ефирно и флуидно
сливане със Светлината Ти присъща.
Ще го разпозная по това,
че благодатта ме връхлита,
че сетивата нямат охота,
че очакването става вечност,
а дълговремието – само миг.
Отвъд мига – благовремие.
Душа ми Те моли…
О, Боже!

Висшесвет

Слънце е навън - духовен слънцесвет!
Любовни лъчи струят - мъдросвет.
Извори с обич клокочат – водосвет.
Всичко води към безкрая – висшесвет.
Жертвено семе дава светъл плод,
Светлото тече, без да изтича.
С дух Духа докосват
високите човешки помисли.
На духовните святи течения пороят
жилището на греха измива.
Христовият импулс отключва храма
на най-високото ниво човешко.
Ключът е доверие
във Вечността
и в безкрая.

Предстоящи събития

Мисъл на деня