Чарът на дребните неща

2 февруари 2017

Все повече ме очароват дребните неща, детайлите, случките "мъничета" в ежедневието ми. Неща – невидими за очите, обаче мощни за сърцето, когато сърцето ги усети. Все повече вярвам, че красивото голямо става само от повече красиви малки.

Вече без да се колебая ще избера ден, в който съм преживяла усмивка на непознат човек, мъж, който ми подава ръка и не се блъска с мен на вратата, за да влезе първи, кафе с приятелка, телефонен разговор, който започва с думите: "Просто да те чуя…", 15 минути в любимата ми книжарница, 15 минути, за да направя няколко снимки… Ей такива едни неща, които до скоро бяха в графата "ако има време". А време все нямаше.

Ден, в който съм свършила всичката си работа, взела съм си за домашно, че съм и наченала партидата със задачи за следващия ден… не ме прави горда. Даже напротив – прави ме много тъжна. Не че нямам и такива дни. Понякога се промъкват като черни дяволчета и танцуват доволни по изтощеното ми тяло. Но тези дни уредяха.

Открих дребните неща през новото си хоби – фотографията. Откакто започнах да наблюдавам света и хората през обектива, очите ми станаха виждащи. Виждам летящите чадърчета на глухарчето, жилките по листата, нюансите на жълто-кафявото, когато листата започнат да пожълтяват, тичинките на цветята, бръчките около очите на щастливите жени, раничките по коленете на луди деца.

Виждат светлината и до нея сянката. И малките детайли в пространство, което преди бих определила като "празно". Тези детайли, върху които се фокусира обективът ми, за да може спусъкът да щракне.

Открих дребните неща и зарязах онова с големите мечти. Вече не съм фен на идеята да мечтая наедро без да очаквам мечтата ми да се сбъдне. Или пък да си поставям недостижими цели, за да изглеждам герой в нечии очи. Предпочитам мечтата ми да я бъде и ми харесва целите ми да са възможни. Иначе понятията "мечта" и "цел" придобиват твърде абстрактен смисъл и започват да водят свое си съществуване някъде до мен. Без да ги е грижа за мен, пък уж са мои.

Затова направих бърза ревизия. Отделих абстракциите и "невъзможните" мечти, запечатах ги в плик и го пратих на Бог. Нека Той да опита. През Неговите очи може пък да изглеждат възможни, не толкова отчайващо трудни и разочароващо страшни. Затова вече нямам против Той да ми помогне. За себе си оставих мъничките. Тези, които мога да отгледам, тези, чиято цена ми е по силите.

Вече нямам една най-голяма мечта. Имам поне по една такава за всеки ден. Вчера се размечтах до вечерта да съм с нещо по-различна и отидох на фризьор. Днес искам да прекарам време с приятелка, която обичам. Просто така. Да говорим, да не говорим, да се прегръщаме, да се усмихваме, да си поплачем. Да се сбъднем заедно. Утре…

Струват ви се прекалено "дребни" ли? Дребни са, обаче знаете ли колко мощ изискват! На път за фризьорския салон, ме срещна позната, която като разбра къде отивам, рече: "Оф, нямам време за такива глупости. У дома е такъв хаос и той мене чака. Боя продават и в кварталния супер, мога и сама да се намажа".

И аз мога, обаче не е същото. А хаосът… Според древните гърци хаосът стои в основата на всичко. Първичното празно пространство, което след това започва да се изпълва с материя, нещо само по себе си живо и пораждащо живота в света; мястото, където са събрани източниците на живот. В родословно дърво на гръцките богове Хаос е първият!

Автор: Сашка Александрова / Източник: myvelikoturnovo.com