Част 1: Защо хората изневеряват

3 април 2021

Изневярата е категорично деструктивна, но въпреки това нашата култура е склонна да я опрощава бързо като прилага модела „лош човек и жертва“ по начин, който, честно казано, не помага на никого.

В новата си книга „Състоянието на нещата“ експертът по сексуалност и психотерапевт Естер Перел прилага нестандартен подход, когато говори за изневярата. Тя не оправдава изневярата, предателството или измамата, но в същото време твърди, че можем да научим много от изневярата: „Чрез най-лошото се опитваме да разберем най-доброто, а чрез наранените хора се опитваме да разберем щастливите хора. През изневярата се изследва любовта, верността и ангажираността.“

Перел предлага подкрепа за отделни лица или двойки, които са преживели изневяра и се борят с последиците от нея. Под формата на въпроси и отговори тя споделя най-важните уроци, които можем да научим от изневярата, без да се налага да я преживяваме.

Защо подкрепяте идеята да преосмислим изневярата?

Изневярата е опит, който много от нас натрупват по един или друг начин - независимо дали директно в собствените си интимни отношения или индиректно: като деца на родители, които са имали извънбрачни връзки, братя и сестри на потърпевши от изневяра или приятели, които са съветвали предадените. Винаги, когато се срещам с нова група хора или съм пред публика и питам кой е изпитал изневяра, около 80 процента от хората казват , че са се срещали с нея.

Въпреки че изневярата е много разпространена, тя все още е слабо разбрана. Изневярата се практикува всеобщо и повсеместно се осъжда. Разговорът около нея често е осъдителен и поляризиращ и не помага на двойката, опитваща се да се справи с нея, без значение дали да остане заедно или да се раздели. Нуждаем се от различен диалог, който да помогне на двойките да станат по-издръжливи и по-силни, каквото и да изберат за своето бъдеще. Можете да научите много за доверието като разберете предателството и много за вярността като разберете изневярата.

Хората имат афери по много причини, но какво обикновено се случва, когато някой, който е щастлив и влюбен в партньора си, изневери?

Идеята за изневяра без вина е трудна за нашата култура. Но много често аферата е симптом на вече съществуващо обстоятелство като нарушени взаимоотношения или личностна дисхармония. Също така редовно разговарям с хора с добри взаимоотношения, които обичат своите партньори и са изключително отговорни към тях, но са изневерили. Защо?

Изневярата е форма на себеоткриване. Хората, които имат любовни афери, искат да напуснат не партньорите си, а хората, в които самите те са се превърнали. Те търсят друга версия на себе си. Този ред на мисли не оправдава изневярата, но може да ни помогне да разберем защо хората със щастливи връзки все пак изневеряват. Вълнуващото в една любовна афера е не толкова новият партньор, а новото „Аз“ или това, което човек може да преоткрие за себе си.

Кой сте вие или кого си позволявате да бъдете с другия партньор, когато не сте във вашия брак или връзка? Ако сте човек, който винаги е живял отговорно и послушно, какво означава за вас правото на бунт в една връзка? Каква част от себе си сте загубили или изоставили през годините заедно и сега може би се опитвате да си върнете? Всеки от нас има няколко „Аз“-а, но в нашите най-интимни и дългосрочни връзки обикновено сме принудени ги редуцираме.

Например, жените и майките, с които говоря, често чувстват, че са загубили чувството за себе си. Те прекарват времето си в грижи за всички в семейството и питат: Къде съм аз? Понякога една извънбрачна връзка може да ги накара да се почувстват отново свързани с жената в тях, която отдавна е изчезнала зад образа на съпругата и майката.

Копнежът и загубата често са в основата на извънбрачната афера - независимо дали става дума за копнеж за себе си, желание за сексуална автентичност или пък последица от някакво събитие. Хората често споменават смъртта, когато говорят за изневяра. Възможно е наскоро да са загубили родител или приятел, да са им поставили страшна диагноза или да им е напомнено по друг начин, че животът е кратък. Те си мислят: това ли е животът?

Можете ли да опишете трите фази на възстановяване след изневяра? Какво е критично веднага след нея?

Всяка изневяра е различна и етапите, през които минава, не винаги са еднакви, но възстановяването след нея бих разделила на три общи фази: криза, създаване на смисъл и визия.

Криза

Във фазата на остра криза наранените хората се нуждаят от модел, които да ги насочи към нещата, които изискват най-спешното им внимание. Добре ли са децата (ако съществуват)? Има ли здравословни проблеми? Има ли някой в риск - репутация, психично здраве, професия и т.н.? Тази фаза изисква също и постепенно намаляване на интензивността на емоциите, които е вероятно да възникнат. Предаденият човек усеща загуба на своята идентичност и на смисъла на своето бъдеще, така както си го е представял до този момент.

Има разлика между това, което аферата е означавала за вас и това, което е причинила на партньора ви.

Ако желаете възстановяване на връзката, веднага след изневяра е важно човекът, който е имал афера, да покаже угризения и да изрази вина. Дори и да не изпитвате угризения, защото може би си мислите, че аферата е била важна за вас, разберете, че има разлика между това, което аферата е означавала за вас и това, което е причинила на партньора ви.

Също така е важно да сте до партньора, който е бил предаден. Той вероятно е объркан и шокиран: Не мога да повярвам, че това е моят живот. Цялото му усещане за реалност е нарушено – какъв е той, какъв сте вие, какви сте като двойка. Партньорът ви във фазата на криза може да изпита много противоречиви емоции. В един момент ще ви моли да продължите заедно, в друг – ще иска да се изнесете незабавно. Позволете му да изживее тези емоции.

Понякога болката от изневярата е толкова силна, че партньорите не виждат начин да продължат заедно. Други пък откриват, че водят изненадващо откровени разговори помежду - такива, каквито не са имали от години. Изневярата може да провокира сексуално събуждане и двойките да се впуснат в интензивен, страстен секс, без да разбират защо. Всяка двойка реагира по различен начин и няма правилно или грешно действие.

Намиране на смисъл

Това е етапът, когато се опитвате да осмислите всичко: Защо се случи това? Каква роля може да е играл всеки човек в по-голямата картина? Какво означаваше тази афера? Има ли нещо, което можем да научим от това?

Визия

Какво предстои? В крайна сметка хората решават как ще продължат напред, независимо дали ще го направят заедно или поотделно. Всяка двойка препроектира взаимоотношенията си на база на случилата се изневяра. Важно е и двамата да усетят и да упражнят своето право на глас, когато решават как да продължат напред. Историята на изневярата може да се напише от един човек, но историята на връзката се пише от двама души.

Защо е толкова важно човекът, който е изневерил, да изпитва не срам, а вина?

Изневярата включва наше право: Това е нещо, което си давам разрешение да правя. Тя често се извършва от хора със силно чувство за нарцисизъм - Заслужавам това! Във всеки случай хората рационализират и оправдават аферата, всеки по свой начин, за да я направят приемлива за себе си. Те се затварят за болката на партньорите си. Когато партньорът разбере за извънбрачната ни връзка, изпитваме чувство на срам: Аз съм ужасен човек - как можах да направя нещо подобно? Ние сме заети със собственото си самосъжаление. Вината е по-съпричастна. Тя е релационен отговор, вдъхновен от болката, която сме причинили.

Ако се чувствате зле заради себе си, сте егоисти, би трябвало да се чувствате зле за това, което сте направили на другия.

Изцелението започва, когато се облегнете на някой друг. Трябва да дадете време и пространство на партньора си да се излекува. Ако се чувствате зле заради себе си, това е просто егоистично, би трябвало да се чувствате зле, защото сте накарали партньора си да страда. Мъката включва поемане на отговорност за вашите действия.

Какво ще кажете на партньорите, търсещи справедливост след изневяра?

Всички ние изпитваме нужда от справедливост. Това, което помага, е да се прави разлика между възмездното правосъдие (което търси само наказание) и възстановителното правосъдие (което работи и за промяна). С други думи: Искате ли да накажете и нараните партньора си или искате той / тя да поправят грешката си? Искате ли да страдат или искате да видите промяна в поведението и действията им?

Отмъщението може да ви изяде жив, защото ви държи фокусирани върху другия човек. Един мой пациент каза, че не иска друга форма на отмъщение, освен самият той да се почувства отново щастлив: „Разбрах, че няма по-силен начин за справедливост от това да обичам и да се доверя отново на някой друг.“