цветно

Човек в сребролюбието и користта си се забравя...

Снимка: личен архив на автора

Когато баба ми беше жива, баща ми се грижеше много за нея. Помагаше й по всякакви начини. Освен всичко останало беше приел и това за своя лична мисия.

Въпреки че една майка не бива да дели децата си, тя знаеше и усещаше, че най-малкият й син - Константин, е по-специален и винаги прави повече. Заради това и често пъти страда повече. Надарен е с по-особени качества, тежък харектер и огромно сърце.

След като и баба ми почина, баща ми нямаше повече за какво да посещава нейната къща. Тя беше вече пуста и празна, а някогашният двор, пълен с домати и пиперки, които ни хранеха - вече бе буренясал.

Един ден баща ми събра двамата си братя Любомир и Панайот, за да им каже заедно, че не иска нищо от къщата. Решат ли да я продават, той ще се откаже от своя дял. Не желае тези пари, иска мир. Единствено ще си вземе касетофона, на който тайно е слушал "Бийтълс", две дървени фигури, които ръчно е направил дядо ми Слави, както и една тапа за вино с форма на бикова глава. На стария трион на едната дървена фигура са изписани думите: "Пили, но знай меру".

Панайот и Любомир имат алчни души и не биха разбрали колко трябва да е голям един човек, за да направи подобен жест. Нито пък посланието, изписано на онази бичкия.

Преди малко повече от две години двамата братя на баща ми ме потърсиха поотделно. А после се свързаха и с майка ми. Взели решение къщата да се продаде и да си поделят парите. Питаха ни какво ще правим, тъй като думите на баща ми не са заверени нотариално.

Цял живот бях гледала и попивала принципи, морал, нравственост, етика, възгледите, които баща ми имаше върху живота. Както и отношението му спрямо дадени хора. Думата даде ли се, следва да се спази! Инак не я давай!

Без да имаме никакъв уточняващ разговор, аз и майка ми, знаехме как трябва да постъпим.  Отидохме заедно и направихме пълен отказ от наследството на дяла на баща ми за въпросната къща. Полагайки подписите си на бялата хартия, изпълнихме завета му и излязохме от стаята, удовлетворени и чисти! Думата се спази! Имай спокойствие.

Любомир и Панайот впоследствие ни се разсърдиха и разкривиха, че сме направили пълен доброволен отказ, а е трябвало да посочим един от двама им, в който да отиде по-голям дял. Да напишем, че правим това или в полза на единия или в полза на другия.

Човек в сребролюбието и користта си се забравя, но и на възраст трудно се намира. Моите кръвни чичовци все тъй се карат и все нещо разделят, а аз си взех нещата при мен, за да ми напомнят колко съм богата!

Предстоящи събития

Мисъл на деня