цветно

Да култивираш мозък

Снимка: unsplash.com / NeONBRAND

Като ме питат как я карам, отговарям "Сама". Нямам сили да дишам за двама, била съм пушач твърде дълго време, пък и май не ставам за типичната жена...

Лежа на плажа и си мисля за доброто момиче, което вече май не съм, докато Съдбата стои на дясното ми рамото и се чуди какво да ми прошепне в ухото. Бутам я от дясното рамо, само за да се обърна и да я видя застанала на лявото. Сцени от книга са това и си мисля... да.

Няма какво толкова все още да напиша на тия си крехки години, но обичам да си играя с думи, да ги подреждам в изречения и да описвам текущите терзания. И не ме интересуват определения и стереотипни описания, всички сме на земята за малко, и всеки е замeним, аха, много е жалко... С всяка липса се свиква, а смисълът не е предназначен да бъде намерен.

Всеки от нас има една единствена история, към която се връща и му служи като опора на къщичката, която си гради в текущото. И ако имаме изобщо някакъв дълг на тази планета, то е да знаем фактите относно това, което избираме да ни определя. А за да се научат фактите, трябва да оставим личното мнение, перспектива и емоции, и да погледнем на нещата така, както са.

Тук сигурно половината хора спряха да четат, а други не разбират какво е да няма "аз" в дадена история, а аз съм от онези, които поне се опитват да оставят "своето" настрана щом има факти, които трябва да бъдат усвоени. Е, трябва ми малко побутване на моменти, но поне се опитвам.

За преценяването на фактите, от друга страна, вече трябва здраво изграден "аз", който да смели фактите и те да значат нещо за конкретния индивид. Сигурно се чудите защо изобщо пиша за това и защо изобщо има значение да се стремим да разбираме нещат така, както са, като всеки си има мнение така или иначе...

Едно от съвременните величества в рок музиката Джош Хоми казва, че всяка история има три вариации - моята, твоята и това, което реално е станало. Великият философ Дейвид Хюм, пък, се опитва да разработи психологически мезанизъм, чрез който да се отсява значимата за дадено съждение информация от незначимата. Е, това го довежда да заключи, че по-голяма част от философските въпроси са безсмислени и без решение. Но поне се базира на добре проучени от него факти.

Въпросът относно фактите е важен, защото само фактите могат да осигурят твърда основа, по която човек да стъпва. Само те могат да дадат здрава основа на къщичката, в която живеем в настоящето, така че тя да не бъде бутната от първата вълна емоции. Но изследването на факти е начин на мислене, който се култивира, който се развива и изгражда гънка по гънка. А къде е началото на това култивиране? Началото идва с първия път, в който къщичката ти в настоящето се срути, и разбираш, че при повторното изграждане ти трябват по-здрави материали, повече старание и много упоритост.

Фактите са децата на Истината, а Истината е едниственото нещо, което има значение на края на всяка една история. Истината е единственото нещо, което колкото и да се притиска в земята, няма да се задуши, в който и ъгъл да се забута, пак ще избяга, защото там някъде, на някой от всички краища на света, след много време или съвсем скоро, някой ще усвои факт от истината и тя ще живее отново.

Още интересни материали на автора може да прочетете на dilyanaxristova.com.

Предстоящи събития

Мисъл на деня