Да си жена...
"Има три неща, които може да направиш с жената - да я обичаш, да страдаш за нея или да я превърнеш в литература!" - Хенри Милър
Жената винаги е била загадката и вдъхновителка за творците от различни епохи. Сила, слабост, нежност, обич, страст, любов, загриженост, твърдост… Какво е да си жена? Отговор ни дава прекрасното стихотворение на Мариана Дончева:
Да си жена
Да си жена, мой мили принце,
е върховно...!
Да се усмихваш на събуденото слънце,
с усмивката, ленива като котка,
която толкова мъже приспива.
Да си жена, мой принце, е велико.
Ръцете ти да са като клавиши,
способни да изсвирят и алегро,
и пасионато..., ако Той го пише.
Да си жена, не е да си принцеса,
с едничка грижа, излинелите пантофки.
На делника изпраните чорапи
са част от женското ти съвършенство.
Да си жена, ще значи да си буден,
а даже господ е заспал блажено.
Унесен в собствената си нетленност.
Непогрешимост. И несподеленост.
Да си жена, мой принце, значи вярност
към някой, който може би не струва,
по десетте Му божи предписания.
Но е любим. И със това изкупва,
натрупаната с векове виновност,
дори останалата - непризната.
Да си жена е нещо като празник.
Във който мнозинството вярва,
ала малцина, да усетят са способни.
Да си жена, мой мили, значи още
да не узнаеш мислите за тебе.
Да споделиш душата си и тяло,
във сделка видимо неправомерна.
Без да очакваш вечността в гаранция,
а вечно да си отговорен за смелостта наричана Любов...
Безспорно.
Да си жена, мой мили принце,
е... Върховно!
