Дамян Дамянов: Три стихотворения
От HighViewArt
Представяме ви три стихотворения от поета Дамян Дамянов, включени в стихосбирката "Съкровения".
СЪРЦЕ
Да беше камък, щеше да се пръснеш —
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!
Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!...” .
..Но ти търпиш, защото си сърце!...
ПИСМО
Аз исках да ти кажа две слова —
сърцето ми да разбереш от тях,
но не умея и нима е грях —
кога ли съм се учил на това?
Аз исках да ти дам от свойта жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар?
По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без слънце съм живял!
Аз исках да ти кажа две слова —
сърцето ми да разбереш от тях,
но думите преглътнах — не можах...
Кога ли съм се учил на това?
Затуй ли, че копнях по небесата —
да литна в тях с размаха на орел,
животът строг крилата ми отнел
и ги сменил със две нозе сакати?
Или че жаден исках да изпия
и слънцето, и тоя цъфнал ден,
по бузите ми две сълзи се вият
и устните ми парват с дъх солен?
Дали че търсих път сред океани
към хиляди невидими неща,
аз днеска виждам толкоз от света,
в прозореца ми колкото е сбрано?
Затуй ли, че без радости живея,
живота волен тъй обичам аз?
И толкоз ми се иска да попея,
дали затуй, че нямам глас?
