Дарина Шопова-Станчева: три стихотворения
От HighViewArt
Представяме ви три стихотворения от дебютната стихосбирка на Дарина Шопова-Станчева "Празновремие":
СТАРА СНИМКА
Познавате ли бялата тъга?
Тя често е приседнала на двора.
Плете чорапи с немощна ръка,
макар да няма вече в село хора.
И вехти снимки посред нощ тя гледа
завръща се далеч назад във дните.
В миг стаята от сива, става цветна,
косата ѝ – с блестящи букли живи!
По устните приплъзва се усмивка.
Очите ѝ са пълни със звезди
и грее в младост тази стара снимка,
превърната в реалност тук почти!
От грамофона музиката бликва
и стаята е цветна и живее,
танцува тази стара снимка,
танцува, смее се и пее.
А после сяда с бялата тъга
на стълбите пред прага изоставена,
вторачила се в звездната тъма,
да чака своя край почти забравена.
***
СИЛНАТА ЖЕНА
На силните жени очите търсят
един-единствен пристан и закрила,
където в сянката на вечерта да кръстят
душата си и слабостта да скрият.
Да се облегнат те на здраво рамо
и да удавят силата в сълзи солени.
И най-наивно да са слаби само
до утрото и новите победи.
Но няма пристан, който да ги удържи!
И няма мъж на цялата планета,
да може редом с тях да извърви
живота им сред бурните морета.
***
МУСКУЛ
Сърцето ми е мускул на ума ми
и всеки път ме води към Вселената.
Спечелиш ли сърцето ми на думи,
тогава плътски раждат се проблемите.
Обаче стигнеш ли великата печалба
да имаш на ума ми възхищението,
тогава, ах, единствено тогава
ще имаш мене, въпреки съмнението.
Сърцето ми е мускул и задвижва
уроците по пътя, без да спира.
Стигни дотам сърцето да те вижда
с ума, съзнал, че иска да те има!
