цветно

Демоните, които нарушават идилията

Снимка: pixabay.com / geralt

Спокойна, хладна вечер. Чаша топъл чай с мед, и малко ром за демоните, книга и меко одеяло. Пълна идилия. Докато не се задействат демоните. Обуят ли удобни обувки… ясно е. Няма да се изморят скоро. И тогава, без никакви наченки на неочаквано събитие, се нарушава пълната идилия.

Избутвам завивката, оставям чашата встрани и гледам през прозореца. Светлини навсякъде. Прозорци, зад които се случва всичко. Като гръм идват мислите. Обичам, не мразя, пристъпвам към миналото, после връзвам въже около кръста си, за да не се гмурна в него и да не се загубя някъде там. Добре че е въжето. Държи ме на повърхността.

Случват се добри неща. Ами да. Но чувам демоните и виждам отпечатъците от подметките им зад и до себе си. Не мога да им се скрия. Следват ме. Няма как… живеем в едно и също тяло и в едно съзнание. Но те рядко са послушни и не ги пускат често да се поразтъпчат.

Гърми се. Е как, нали уж беше спокойна вечерта. Разбирам. Приключи се и със спокойствието. Сега следва интересната част. Къде ще си намерят място моите приятели с удобните обувки. А знам, че изберат ли дестинация - връщане няма.

Чакам да ме облеят по няколко пъти топли и студени вълни, да събера мислите и да ги насоча в избраната посока. Но ги чакам, демоните, нека се поразходят. Те добре знаят кога трябва да се приберат у дома. И къде е сигурното място.

Ще си сипя още малко ром, чаят беше само за да се постопля. И ще чакам…

Предстоящи събития

Мисъл на деня