Десет неща, за които ми пука feat. Марта Блънт
От Нели Славова
Знам, че на Марта Блънт не ѝ пука за показността и чувствата на обществени места. Не се страхува от промените, минала е през много такива. Една от най-големите сред тях не е да си боядиса косата, а да се прибере обратно в България, след шестнадесет години живот в Англия. Не се интересува трескаво какво се говори зад гърба ѝ, а още по-малко обича съвети по отглеждане на деца. Собствено Марта може да се похвали с цели три броя деца, три кучета и един единствен мъж, с който освен изброеното, споделят и чашата си вино вечер, страстта си към пътуванията, уюта в посрещането на гости и разногласията понякога. Израснала е в среда на умни и можещи жени, на която навярно се дължи силният ѝ характер. Не е фен на уеднаквяването, намира го за скучно. Работи в областта на науката, но извайва думите като скулптор.
За какво ѝ пука днес на Марта Блънт и кои са десетте смислени крайъгълни камъни в живота ѝ, разберете от самата нея:
1. За хората. Пука ми преди всичко за тях. За моите хора и за тези, които не са мои. Винаги съм живяла с вярата, че всеки може да те научи на нещо. Интересни са ми старите, децата и загубените посредата. Интересни са ми бедни, богати и тези, които не знаят къде са и опъват каиша. Като един екстроверт, аз винаги намирам нещо, което ме интересува в разговор.
2. Децата ми. Винаги съм ги искала и никога не са ми тежали. Родих си приятели до живот. И съм горда.
3. Всичките ми бивши любови. Всеки един от тях е играл роля в това, което съм. Обичам да обичам и обичам завинаги.
4. Пука ми за планетата. Много ми пука. Внимателно и с респект се отнасям към всичко, с което мога да спомогна за нейното оцеляване.
5. За науката. Вярвам в човешката мисъл и в нещата, които постига. Никога не съм се съмнявала в медицина, ваксинации и научни изследвания.
6. За красивото. За дребните детайли, които правят живота поносим. Цвете, рисунка, статуетка, икона, архитектура, кино. И в същото време в малките жестове и топлите докосвания.
7. Музиката - тя е моята вечна спътница, моето бягство, моята същност. Не мога да изпея три ноти на кръст, но не живея и един ден без музика.
8. Пука ми за работата ми. Каквото и да съм вършила в живота си, съм го правила с любов и уважение!
9. Много ми пука за корените ми. Изпитвам величаво уважение към старините и към това, което е изплело ДНК-то ни като нация - дали ще са миризми и ястия, или селският труд, или майсторлъка на тъкачката- няма значение. Селото в мен е много силно!
10. Пука ми за мен! И не, не съм последна в списъка и съм се опитвала никога да не бъда. Не винаги съм успявала, но осъзнато се боря за себе си. Обичам се и се критикувам справедливо.
