Elini’s circle / Лазарина Коткова и Стилиян Стоянов / Актьори / София / България

  • Сподели:
Elini’s circle / Лазарина Коткова и Стилиян Стоянов / Актьори / София / България

Лазарина Коткова и Стилиян Стоянов са новото поколение млади български актьори, от които нашата сцена има сериозна нужда. Не се екзалтират от бързопридобитата евтина популярност от телевизионния екран, здраво са стъпили на театралната сцена, отстоявайки всеки миг там.

А когато такива двама души са заедно и в живота, и вече се радват на първото си дете – има надежда!

Ето какво си казахме за любовта към и в театъра.

Прочетете разговора с Лазарина и Стилиян след снимките.

{GALLERY}

Разговор с Лазарина и Стилиян:

- Oт колко време сте заедно? Разкажете ми историята на вашата любов!

Лазарина (смее се): Винаги, когато са ни питали от колко време сме заедно, аз отговарям, че от 2-3 години, защото ми се струва достатъчно дълъг период, а те годините си се трупат. Стилиян веднъж отговори: "Охххххх... не знам... цял живот ". И досега така отговаряме.

Всъщност ни събра любовта към изкуството преди 13-14 години. Бяхме все още деца в една театрална школа. И двамата сме се запомнили още от първата ни среща. Аз си спомням, че Стилиян беше голям красавец и всички бяха влюбени в него, а аз си казах "Ооо, този пък никога няма да го харесам!" Той пък като ме гледал в първия ми етюд си казал: "От това момиче ще стане актриса!"

И така... Приятели сме от първия миг.

- В актьорските среди е доста необичайна подобна силна връзка между двама актьори. Как я поддържате?

Стилиян: Ами не я поддържаме. По-скоро тя ни поддържа.

Лазарина: Дори любовта помежду ни, ни държи в театъра. Благодарение на нея можем да удържим на несъвършенствата в нея. Истината е, че любовта си иска своите грижи и това са уважение, доверие и безкрайност. А може би ние просто се намерихме.

- Защо театър?

Стилиян: Защото не ми провървя със животновъдството! Шегувам се! Просто след като първата година в НАТФИЗ не ме приеха, записах животновъдство, за да не отида в казарма. После ме скъсаха, защото не учех и записах начална педагогика с турски език, тъй като не знаех дали и втората година няма да ме скъсат в НАТФИЗ. Но ме приеха и сложих край на проблемите си с ученето.

Лазарина: Мен понеже не ме грозеше казарма просто 3 години си кандидатствах в НАТФИЗ докато ме вземат. После след първата година смених класа и повторих първи курс, колко двойкаджийски звучи! Почти междувременно и почти завърших (остава ми да се дипломирам) Българска филология в Софийския университет.

Та "защо театър" - театърът е от професиите, които не се избират, а те теб избират.

Стилиян: Аз си спомням от училище ни заведоха да гледаме "Коварство и любов" и моите приятели избягаха в антракта и ме зарязаха. Аз не можех да се прибера сам и трябваше да остана до края. Тогава, като останах сам, нещо се случи, и така си остана!

- Какви бяха представите ви за професията и какво се оказа всъщност?

Стилиян: Аз си представях, че успехът ще сполети точно мен и кариерата ми непременно ще върви само нагоре... Но осъзнах, че в действителност нещата следват своя собствен ход и пътят има върхове и спадове. Така че вече не се тревожа от спадовете.

Лазарина: Да, може би това е едно от големите разочарования. Разликата между представите ти и действителността - големите очаквания, които имаш докато си студент и преди това и трудностите после. Надеждата и вярата, че ангажиментите ще идват един след друг, кой от кой по-интригуващ и вдъхновяващ, и реалността, в която понякога се налага да проявиш търпение, вяра и характер, докато дойде такъв.

И другото, което е тъжно е как да кажа - "ниското качество" на някои спектакли. Като студентка вярвах, че ще изчезнат спектаклите без любов, художественост, търсене и провокация, но се оказа, че си ги има. Те си имат и публика... това обаче е голяма тема.

- С кого сте работили?

Лазарина: С преподавателите ми в академията - проф. Кр.Спасов и Н.Ламбрев – Михайловски. 

На професионална сцена с Мариус Куркински, Лилия Абаджиева, Петринел Гочев, Иван Добчев и Иван Савов.

Стилиян : С проф. Снежина Танковска, Галин Стоев, Петринел Гочев, Стайко Мурджев и Иван Добчев.

- С кого бихте искали да се срещнете професионално?

Лазарина: Хммм, с много хора май! Отново и с огромно удоволствие искам да работя с Лилия Абаджиева, с Петринел Гочев, с Иван Добчев...

Галин Стоев – чудесен е! Обожавам спектаклите му. И него самия! 

С Васил Дуев – страшно харесах неговия спектакъл "Военновременни видения" в Сфумато. С Маргарита Младенова също. Както и с още един куп млади и не толкова известни режисьори.

- Стилиян, ти си асистент в НАТФИЗ – две думи за новото поколение!

- Различно е. Както ние сме различни от поколението преди нас. Като цяло има някаква отпуснатост и леко безхаберие. Колкото по-назад в годините се обръщам, толкова повече изкуството на театъра е като вяра, религия. Правещият театър влиза в него като в храм. Сега е по-лежерно и мисля, че от това губим.

- Бързо придобитата слава в сериал или дълбока работа над сложен текст в театъра бихте избрали?

Лазарина: Ами май има чар и в двете. Хубавото на бързата слава, която идва от телевизията е, че в сегашната ситуация в България тя носи работа и театрални ангажименти на успелите да я постигнат.

Лошото е, че по-често, на гърба на тази слава вместо добри и стойностни спектакли, се правят т.нар. халтури, които според мен не носят нито наслада, нито нещо друго ценно за гледащите и за правещите ги. А в крайна сметка театърът е този, който трябва да води, а не да бъде воден.

Не мога да избера едно от двете. Обожавам театъра - кара ме да се чувствам смислено. Разкошно е, наистина не може да се опише. Обаче много харесвам и киното. Там също има нещо много специално, интересно и вкусно - различният начин на игра, нещото между актьора и камерата (когато го има), истинността... Ох!Размечтавам се и за двете. Аз съм много емоционална и бързо се паля!

Стилиян: Аз не се блазня от славата, но понякога работата в телевизията е свързана с нея. За мен е по-важно проектът, с който се занимавам, независимо дали телевизия или театър, да е интригуващ, да ме провокира и развива. Като цяло засега театърът ми е по-интересен.

- Какво не му достига на българския театър?

Лазарина: Уффф пари и орагнизация.

Според мен трябва да се премахне щата за всички, за да може, ако искаш следващ ангажимент, да си свършиш добре работата по настоящия. Това обаче се отнася за всички в театъра – звук, осветление, грим, реквизит, актьори, режисьори, сценични. И да има кастинги!

- Вие как му помагате?

Лазарина: На свободна практика съм. Ами как помагам. Ако един ден съм фактор в българския театър, надявам се, ще помогна като запазя стремежа си към хубавя театър и добрата актьорска хигиена - нещо, което е много важно, но често се губи по пътя.

Стилиян: Аз споделям това, което казва Лазарина, въпреки че съм щатен актьор.
Бедата е, че действителността такава, каквато е в момента, вкарва актьора в един такъв омагьосан кръг, че ако не си на щат, шансовете ти да играеш са много по-малки.

Разбира се има и изключения – актьори, които имат достатъчно ангажименти и без щат, но за повечето не е така.

Не ми харесва и че българските актьори сме много недейни и неинициативни, и чакаме нещо да се случи отвън, извън нас – да бъдем поканени, избрани и т.н. Трябва да се научим да сме по-идейни и активни.

- Има ли човек, с когото не бихте работили и защо?

Лазарина: По принцип смятам, че от всяка ситуация може да се извлече положителност, но вероятно понякога можем да си спестим някои срещи.

Стилиян: Аз със сигурност мога да спомена поне 10 имена, но не бих искал да обидя никого. Mоже би и те не биха работили с мен.

- Имате син на годинка - Вигор. Има ли вече отношение към театъра?

Лазарина: Хаха, той е заченат в театъра, до средата на деветия месец игра с майка си в корема й, на 40 дни за пръв път сам стъпи в театъра, а на около 2 месеца тръгна на дълго турне из България.

Малко по-късно успя да се "набута’" и на снимките на късометражния "Солвейк" на Яна Титова, в който участваме двамата с баща му. По време на снимките на една от сцените толкова много плака за мен, че Яна позволи да го гушна и да снимаме заедно една сцена.

На прощъпулника си без колебание грабна актьорска маска... С други думи той до момента има повече театрална биография от нас двамата с баща му.

- Ще го насърчите ли да продължи вашата професия?

Лазарина: Бихме го насърчили да открие онова, което обича, да го обича и да се занимава с него. Защото само нещата, които правим с любов, носят любов и стават красиви!

- Още деца или нови роли?

Лазарина: Искаме и двете! Искаме още деца – поне още две. Искаме като излезем на разходка да сме толкова много, че да няма място на тротоара да се разминем с другите хора!

Но искаме и хубави роли, вдъхновяващи срещи и спектакли! Едното не отменя и не пречи на другото. Просто добра организация и добри баби и дядовци.

- Какво да не пропускаме в родния театрален афиш?

Лазарина: За съжаление през последната една година нямаме много време да гледаме, и ако ни се е удавало възможност, сме се  старали да е нещо, което си заслужава. Та бихме препоръчали "За теб" и "Дванайсета нощ".

Стилиян: За мен много важен и знаков е "Мъртвешки танц" в Сфумато, та ако все още се играе, и ако има някой, който не го е гледал, да го направи. 

- Къде да ви гледаме?

Стилиян: "Малка пиеса за детска стая" в театър "199" и "Дисни трилър" в Драматичен театър Пловдив.

Лазарина: Може да ме гледате на някоя детска площадка в Южения парк примерно, понеже сега гледам Вигор. Но възстановяваме и "Женско царство", реж. Мариус Куркински на Драматичен театър Хасково, от което излязох когато бях в шестия месец.

Снимки – Гергана Змийчарова / DesiMax PhotographyГеорги Вачев

Elini’s circle / Лазарина Коткова и Стилиян Стоянов / Актьори / София / България
Elini’s circle / Лазарина Коткова и Стилиян Стоянов / Актьори / София / България
Elini’s circle / Лазарина Коткова и Стилиян Стоянов / Актьори / София / България
Elini’s circle / Лазарина Коткова и Стилиян Стоянов / Актьори / София / България
Elini’s circle / Лазарина Коткова и Стилиян Стоянов / Актьори / София / България
Elini’s circle / Лазарина Коткова и Стилиян Стоянов / Актьори / София / България
Elini’s circle / Лазарина Коткова и Стилиян Стоянов / Актьори / София / България