Евтин пиар или Болен здрав носи
От Елена Енева
"Страданието привлича внимание."
"Хубаво е да си благороден."
Съберете ли тези две твърдения, ще получите златната формула за почти безплатна реклама на някои "благотворителни" събития напоследък.
Схемата е проста – обявява се, че предстои концерт или изложба с благотворителна цел в подкрепа на реален човек в нужда. Медиите и социалните мрежи ентусиазирано разпространяват информацията– все пак, страданието привлича внимание, а и на всички ни харесва да сме част от едно добро дело.
Организаторите получават покани за интервюта и участия в предавания. Необходимият им интерес е привлечен. Някои хора идват на събитието и плащат за билет или откупка само за да се почувстват добри и помагащи. Благородният имидж на присъстващите расте. Всички са доволни.
След като проявата приключи, човекът в нужда получава малка сума пари или подарък. Може само да е благодарен за безплатната помощ.
Е, понякога болните хора осъзнават, че са били използвани и че "благотворителите" са извлекли полза най-вече за себе си от цялата кампания. Тогава остава едно особено чувство на горчивина, трудно за изразяване. От какво да се оплачеш, след като си получил помощ и съчувствие?
Разбира се, не всички подобни събития използват благотворителността като евтин пиар за организатора. Преди дни волейболен клуб организира мач в най-голямата зала в България, всички приходи от който ще постъпят в държавния "Фонд за лечение на деца". Нарочно не споменавам името му. Истинската благотворителност цели да помогне на другия, а не да изтъкне себе си.
Как обаче да различим евтиния пиар от истинското добротворство? Има някои характерни белега, които се набиват на очи от самото начало:
Кой търси популярност?
Когато популярните хора използват известността си, за да съберат пари за някой друг, обикновено става въпрос за добротворство. Когато не особено популярни хора използват благотворителността, за да станат известни, това е евтин пиар.
За какво се говори?
При евтиния пиар в обявата за събитието, в интервютата и медийните изяви участват основно организаторите. Те споменават накратко и без особени подробности проблемите на болния човек и отделят много повече място за своите емоции, творчески планове и досегашни постижения.
Впечатлението е най-вече за "Аз! Аз! Аз!", а не за "Той има нужда". Подчертаването колко благородна е каузата, обикновено е знак, че благородното се ползва като рекламна примамка.
Какво е необходимо?
Много често организаторите дори не са си направили труда да разберат от какво точно се нуждае човекът и това си личи от изявите им. Бъркат имена и диагнози, а накрая правят подаръци, които нямат нищо общо с реалните потребности. Например – нужни са лекарства, а човекът получава картина. И примерът ми е реален, просто спестявам имена.
Кой колко получава?
Използващите евтин пиар обикновено не обявяват каква част от приходите ще отидат за благотворителност. Преди година едно представление беше рекламирано месеци наред, че е със социална кауза. И националните медии и свързани с каузата лица разпространяваха безплатно новините за него.
Накрая се оказа, че само 6% от приходите са за благотворителност. А залата беше пълна с хора, които вярваха, че с присъствието си помагат. Разбира се, организаторите не споменаха публично каква сума е събрана и каква част от нея получава социалната кауза.
Повечето от нас се изкушаваме да правим добро. Харесва ни да сме състрадателни и помагащи на изпадналите в беда. Така поддържаме вярата в себе си, че сме хубави хора. Понякога обаче, под маската на благородство някой се опитва да се възползва от това и да помогне на бизнеса си. Добре е да умеем да го разпознаваме, за да сме сигурни, че усилията ни наистина си струват.
