ГМО

16 март 2018

Всичко това вероятно нямаше да се случи, ако бай Петко бе купил за оградата си бетонни колове; обаче те му се видяха прекалено скъпи, а точно тогава минаха едни цигани с каруца и му предложиха тръби почти на цената на скрап.

Той се зарадва, накара ги да разтоварят в двора, плати, добави шише кайсиева и сделката стана. Той обаче не знаеше, че тръбите са извадени от близката уранова мина – уж отдавна запечатана. Но бай Петко дори не беше виждал гайгеров брояч през живота си, та просто сипа една ракия и на себе си.

На следващия ден той заби тръбите, боядиса ги, опъна мрежа и дворът сякаш светна. Което остана от оградата, отиде за подсилване на кочината и за кайсиите – те имат нужда от много желязо.

Някои комшии твърдяха, че тръбите леко светели в тъмното, но понеже кръчмата беше точно от другата страна на улицата, това бе нещо обичайно. И НЛО бяха виждали, зависи от дозата.

Бай Петко започна да изпитва неясна тревога едва когато порасна Гошко, прасето. В един момент квиченето му се промени и започна леко да напомня песните на Азис. Бай Петко реши, че просто така му се е сторило, но когато кръчмарят дойде и го помоли да оставя кочината отворена, понеже иначе не се чувало добре и клиентите се сърдели, нашият човек сериозно се замисли. Но понеже не се занимаваше с генно инженерство (и не знаеше, че коловете са радиоактивни), просто махна с ръка и поиска по една бутилка коняк седмично, понеже се почувства малко нещо като импресарио на прасето. Кръчмарят прие, договориха се, а през това време бай Петко подритваше един случайно появил се таралеж, за да не види другият осемте му крака. Когато оня си замина, бай Петко се наведе, взе в ръце животинчето и изтръпна – вместо с бодли то бе покрито с мека козина като пудел.

Гошко пееше все по-добре и разширяваше репертоара си.

Бай Петко го слушаше, радваше се и веднъж дори не се сдържа и възкликна: "Бе то като славей, бе, мамка му и прасе!".

– Абе какво да ти кажа – чу изведнъж глас зад себе си, – чалгаджия къща не храни. Много е силна конкуренцията там.

Бай Петко рязко се обърна и видя, че кучето му го гледа в очите.

– Що не ме пратиш мене да изкарам едно право, а? – продължи Шаро. – Пък и като чувам какви кучки имало там... – и се облиза.

– Я да си влизаш в колибата – ядоса се бай Петко, – юрист такъв! А MBA не щеш ли? Кучето се обиди и се скри, а стопанинът му изкара една безсънна нощ.

На сутринта го събуди шум – Пешо, котаракът, седеше на едно дърво и фучеше, а няколко злобни мишки го лаеха отдолу. Бай Петко се наведе, взе един камък и го хвърли по тях. Мишките се уплашиха и избягаха с тежък тропот.

След около седмица вече цялото село знаеше, че в двора на бай Петко е пълно с генномодифицирани организми. От града пристигна автобус с демонстранти, те си направиха базов лагер в кръчмата и започнаха протести пред двора. Нашият човек обаче не беше вчерашен – вместо да се крие като депутат, излезе с една дамаджана кайсиева и ги почерпи. Но понеже ракията също беше правена от генномодифицирани плодове, когато я изпиха, протестиращите първо се разплакаха, после почнаха да танцуват, а накрая се качиха на автобуса си и с викове "Правете любов, а не война" си заминаха. Впоследствие двама смениха пола си.

А бай Петко си е много добре даже – Гошко записва вече трети албум, Шаро завърши право и го включиха в поземлената комисия (друг юрист в нея нямаше), на таралежите им пораснаха по още пет-шест крака, но пък козината им стана като коприна и една фирма, производител на шампоани, ги изкупи всичките.
Та това, дето го разправят, че генното модифициране било вредно – бошлаф работа. Зависи кого къде ще го удари.

Вилислав Георгиев, из "Тимур и неговите командоси". Откъсът от книгата е предоставен от издателство "Колибри".

"Тимур и неговите командоси"

"Тимур и неговите командоси" представя избрани произведения от публикациите на Вилислав Георгиев във вестник "Сега". Заради рядко талантливата игра с различни стереотипи – национални, политически и социокултурни, работите му бързо придобиват по-широка популярност, а някои от фейлетоните му стават viral – копират се и се разпространяват в множество кръгове и клубове.

По думите на Иво Балев, съставител на сборника, текстовете на Тимур жонглират блестящо с вкоренени модели на поведение, пороци и предразсъдъци, осветявайки значението им за различни обществени групи. С изобретателен хумор и сатирична острота авторът разказва истории, които могат да ни разсмеят, но и да ни шокират, призовавайки ни към размисъл.

Вилислав Георгиев

Вилислав Георгиев (1960–2016) е добре познат в българското онлайн пространство като автор на разкази, фейлетони и статии, по-голямата част от които са публикувани в различни медии под псевдонима "Тимур и неговите командоси".

За сравнително краткия период на активна публицистика, без да е професионален писател (работи като мениджър на високо ниво в български и международни компании), той създава обемисто и съдържателно творчество, обединено от един постоянен мотив: абсурда на всекидневието.