Годината на loser-a
2019.
Помня те как започна. На Shame party с приятели. И аз – без глас. Не от пеене на песни на Бринти Спиърс или от студеното шампанско. А гаден малък офисен предновогодишен грип.
Сега в началото на декември, денят на "първия сняг" и месецът на поредните вируси, пак тъна в изобилие от лекарства и размисли. Една подранила равносметка напира да излезе изпод пръстите ми и да ми напомни, каква беше 2019-а.
През тази години изгубих трима много близки роднини, които поеха по своя последен път към небето.
Изгубих дългогодишния си приятел, с когото поехме в различни посоки.
Изгубих с него и "дома" си.
Изгубих колеги, които напуснаха работа в търсене на повече щастие и пари.
Изгубих доверието си в други, които не напуснаха.
Изгубих енергия да се боря за вниманието на хора, които не биха се борили за моето.
Изгубих желание да споря.
Изгубих и мотивация да се боря.
Изгубих много пари по почивки и ресторанти.
Изгубих много поводи да нося цветни дрехи, а не черни.
Изгубих много възможности да премълчавам неща, които са ми важни.
Изгубих много думи да казвам неща, които трябваше да премълча.
Изгубих много часове в безцелно скролване.
Изгубих много възможности да спя повече.
Изгубих много сутрини без закуска.
Изгубих много обедни почивки в работа.
Изгубих.
Но може би спечелих.
Много грешки. Критика. Поучителни разговори. С една дума – уроци. Някои от които не за първи път ми се преподават и аз все не ги научавам. И все ме изпитват. И все се провалям. И пак опитвам. Уроци, които може би никога няма да науча.
И може би проблемът е не в уроците или моя инат. Може би съм в грешното училище. На грешното място. В грешното време. Може би един ден ще свикна и ще се променя толкова, че ще схвана уроците и няма да има вече вътрешна борба.
А може би ще продължа да си търся правилното училище, чийто уроци ще приемам с лекота и желание колкото и да са трудни. Може би ще намеря и своите "учители", които ще проявят цялото търпение на света и ще останат до мен, докато не науча необходимото. Може би.
Може би спечелих възможността да губя толкова много и толкова бързо, че нямах друг избор освен да го приема. И да опитам да продължа напред. Като по филмите – зад героя експлозия, разруха, но той крачи непоколебимо към бъдещето.
Загубите обаче разчистват пространството и дават възможност на нещо ново да дойде и да се настани – в главата, в душата, в трудовата книжка дори. Не помня според китайският календар каква беше 2019. За мен ще си остане годината на Loser-a.
Дано 2020 е просто... нова.
