Губя си времето и нямам време за теб
За енергията във Вселената казват, че никога не изчезва. Че дори да угасне тялото, на което е дарявала живот, енергията се прехвърля мигновено на друг обект. Във физиката дори е доказано.
Когато засилиш едно топче напред, нека е например топче върху билярдна маса, та когато го изстреляш напред към другия ъгъл на масата, ако то се сблъска с друго топче, което досега си е стояло неподвижно, в покой, веднага щом се докоснат – нашето, засиленото топче зарежда със своята енергия заспалото топче и то също поема по своя траектория. Това говорят за енергията.
Та, замислям се… Ами ако и с времето е така? Ако и времето също така се прехвърля? Ако се пренася в пространството по аналогичен начин? Ако аз днес, да кажем "имам" време, макар то да не се "има" - то не може да се притежава, но в името на общоизползваемия израз - та… ако имам време – свободно, излишно, незапланувано и реша да го "губя", ами – не може ли някой да го намери - моето време. Времето, което имам.
Да го открие някой, който се е оплаквал, че няма никакво. И така - моето излишно да стане нечие необходимо време. Да се разменим. И аз няма да имам вече излишно, а той ще има достатъчно, защото ще е взел колкото му стига.
Ами ако случаят е различен? Ако някой ми каже, че "няма време за мен" – не мога ли да му дам от моето време? Или тогава питанката е – той би ли взел от "моето време", за да има "време за мен"?
И "времето за мен" може ли да е от "моето време", или за да стане "за мен", трябва да е подарък от нечие чуждо такова? Защото аз много искам ти да имаш време за мен. И понеже много искам – веднага се сещам нещо друго. Аз мога да избера ден, избирам понеделник – в понеделник ще прекарвам определено време, определям – 2 часа, "за себе си".
В тези 2 часа ще правя нещата, които харесвам. И ще го пускам след това във въображаема поща на пространството. Ти ще получиш там плик с подпис: "От мен, пращам ти "време за мен". И така вече ти ще имаш "време за мен" от моето "време за мен". Страхотно, нали?
Истината обаче е, че сега си губя времето. Дори да измислям начини вместо теб, да намирам време от себе си, което да ми отделиш – това е глупаво. Не бива.
Сега осъзнавам. Времето не се подарява. Във времето има енергия, но то не е енергия – то не се предава. Ако някой ти каже, че няма време за теб - направи понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота и неделя твои дни. Не вярвай на думите на някой, че ти не заслужаваш време.
Ако той не го намира за теб, ако не може да отлепи прашинка дори, ами работи върху това да докажеш на себе си, че има защо да се дарява от времето за теб. Посвети дните си в това да поразровиш забравени вече кътчета у себе си, посъбуди ги и им дай енергия. Разтвори завесите, открий деня за сънените в теб таланти, красоти…
Подшушни птичи песни на неуверените мисли и мечти. Разтвори широко душата си, потанцувай на воля и ще видиш как мигом и времето, и пространството ще спрат да те занимават. Ще полетиш над безвремието и ще обикнеш лекотата.
И когато се научиш сам да обичаш онова, което другиму е било нещо, което не заслужава "време" – тогава ще се появи друг летящ човек, когото ще обикнеш, защото ще се сплетат полетите ви. Заедно.
Някъде там, където времето спира да съществува…
