Хасан Ефраимов: Тълкуването на Божиите дела е шейтанска работа

  • Сподели:
Хасан Ефраимов: Тълкуването на Божиите дела е шейтанска работа

Българите и турците ще празнуват и заживеят братски, ако не се подават на разделящите ги властови манипулации.

В Дните на Кърджали ни гостува писателят д-р Хасан Ефраимов с моноспектакъла си "Джанки в Манхатън", поднесен от чудесния актьор Красимир Демиров от Добричкия театър. С неоспоримите си таланти двамата успяха да ни облъхнат с особено колоритния повей-полъх на Делиормана (Лудогорието). Да ни потопят в Лудата гора и нейните дервишки Караконджоли – скитащи се като напусналите България духове и бленуващи лудите родни аромати на лудо цъфтящите джанки…

Д-р Хасан Ефраимов е роден на 15.01.1966 г. в с. Трем, Шуменско. Завършва медицина във варненския Медицински университет и гинекология в МУ в София. Работи като акушер-гинеколог в Добрич. Автор е на книгите "Метаморфоза", "Шейтаните от тавана на гара Хитрино", "Паралелен свят". "Събирач на болка". Стилът му се определя като магически реализъм, преплетен с постмодернизъм.

- Докторе, как се роди тази чудесна идея да представите творчеството си по един толкова атрактивен начин, благодарение на талантливите превъплъщения на актьора Красимир Демиров?

- Ами не исках да представя книгите си по обичайния начин, пък и нямам нужното дар слово да говоря свободно пред читателите си. Много по-лесно изразявам вълненията си чрез писане, но не и в пряк контакт. Когато се окажа пред публика, просто дъхът ми спира и не мога да кажа нищо. Затова реших да го направя като спектакъл.

- Казахте, че силно емоционалните събития, разказани в "Джанки в Манхатън", не са преживяни лично от вас, а от други ваши приятели и познати, което доказва вашите възможности за съпреживяване и изцяло потапяне в мъката, в носталгията по дома на нашите емигранти…

- Да, историите са ми разказани в срещите ми с наши емигранти. Аз преживях само част от тяхното тегло, когато отсъствах само един месец от България, и се чудех как те са издържали толкова години далеч от родината.

Така се убедих, че човек трябва да има много специфичен начин на мислене, за да издържи на него, но това не се отнася за мен и аз не бих си го причинил. Написах го и в разказа си "Каракоджулите никога не напускат земята си".

- Много силно обобщение имаше в края на спектакъла ви, в което се казваше, че автентичният живот е в дивото, какво точно сте имал предвид?

- Обобщил съм го най-вече в образа на Караконджула – човекът, израснал по нашите земи. Визирам факта, че ние на Балканите сме едно по-особено племе, по-диви сме, но в хубавия смисъл на тази дума – по-природни, натурални, по-естествени...

Затова болката на един изтръгнат от своя край човек е като тази на дивия звяр – не може да живее без своята среда, затова много рядко може да се опитоми. А непознаването му води до очакването, че при раздяла с нея в гърдите му не може да се появи болка. Това пък я увеличава многократно.

- И когато се "присъди" едно такова "диво" същество или дърво, като джанката, за която казвате, че е истинският символ на България, те не могат без своите корени и бързо изсъхват…

- Има хора, които виреят при всякакви условия, но тези които носят специфичната наша "дева" природа в кръвта си, или не се "прихващат" към новата "почва" или много бързо посърват, залиняват и умират, както е и в “Джанки в Манхатън”. Затова и когато съм се отделял, дори и за кратко, от моя роден край, съм се връщал насън към него, към детството си.

Но има и една друга емиграция – вътрешната, тя е и географска, и духовна. И при нея болката не е по-малка.

- В спектакъла много добре застъпвате и тезата за неделимостта между българи и турци…

- Да, аз от доста години повтарям, че те са един народ и имат един общ всевишен бог, независимо как го наричат. И предупреждавам, че шовинистичните наклонности са най-пагубни, че не трябва да се противопоставят, защото всички ще изчезнат.

И земята им ще се насели от някои други народи. Затова един от героите ми казва: "Не останаха нито българи, нито турци. Разрешиха вековните си проблеми веднъж завинаги, измряха и ни гледаха. Последен остана Събирачът на болка".

Трябва да помним, че българинът е много по-близък до турчина, който се е родил и живее до него, отколкото някой немец или американец. И истинска помощ винаги може да получи от комшията си, а не от далечните си "благодетели".

- И това че българи и турци са тук заедно не случайно, за да живеят и изграждат общото си бъдеще…

- Да, за да строят общия си дом, а това не става с караници и липса на уважение. Иначе как ще работят заедно за една обща и просперираща държава. И аз няма да престана чрез творчеството си и в срещите си с хората да се боря за това, държавата ни да бъде общ дом за всички родили се на нейната земя и придобили паспорт за българско гражданство.

- Вероятно, тъкмо трудностите ни в това общо дело ще родят тласъка на единението…

- Аз съм сигурен, че все някой ден това ще стане. Историята помни много по-трудни и тежки времена, черни епохи, черни векове, но в края на крайщата човечеството се е движило напред и еволюира. Може дори нашето поколение да не го доживее, но то ще се случи непременно.

Въпреки че сега разделението помежду ни, по някакви си геополитически причини, се насърчава в световен план. Насажда се някаква омраза между нашите две религии, а всъщност те са еднакви. В трите сега съществуващи монотеистични религии главните действащи лица са едни и същи, основните разлики са само в начина им на тълкуване.

Затова в книгите си често казвам, че тълкуването на Божиите дела е шейтанска работа. Аз съм напълно уверен, че един ден човечеството ще превъзмогне злобата и ще тръгне към едно по-добро общество. И ние, всеки на своето място, сме длъжни да работим в тази посока. Аз като лекар и писател, например, никога не съм разделял хората по етнически, верски белези.

- Какво бихте пожелали на българи и турци за общия им празник 21 октомври?

- Първо, да са живи и здрави. Това е най-важното. Да се обичат и да не обръщат внимание на тези, които по върхушките се "ритат", за да се доберат до "кокала". И се опитват да впрегнат в своя услуга електоратите си в името на пъклените си цели и дела. Да четат и слушат класни, стойностни информации, каквито не са малко, а не тези на купените клакьори. Весел празник на всички и всичко добро!

Интервюто взе: Лияна Фероли