Хората, с които имаме проблем, също си имат проблеми
Ядосваме се, обиждаме се, сърдим се и причината е винаги свързана с начина, по който ние се чувстваме. Ще помислите, че това е логично и естествено, но не е ли всъщност по-важно да преценим дали ни е подразнило чуждото действие, защото това е целяло или просто, защото е наранило нашето его?
Рядко се замисляме каква е причината за тези постъпки, а дори когато го направим, не чакаме отговора. Бързаме да обвиняваме и да се чувстваме обидени, опитваме се да докажем правотата си и да накажем. Има ли обаче смисъл в това?
Толкова ли ни е трудно да осъзнаем, че хората, с които имаме проблем, също си имат проблеми и в повечето случаи те не действат, целейки да ни наранят, а просто търсят начин да се справят с всичко, което им тежи.
Наивно е да си мислим, че светът се върти около нас и само ние се борим. Всеки един, независимо каква роля играе в живота ни, има своите вътрешни терзания и въпроси, затова вместо да бъдем толкова строги, можем да се опитаме да разберем какво стои зад постъпките им.
Сърдим се на най-близките си, инатим се, мълчейки си, вместо да се опитаме да си помогнем, защото както нашите чувства са били накърнени, така и чуждите още не могат да се възстановят след това, което са преживели.
Една от целите на живота е да израснеш, да се промениш към по-добро, но тя се различава с това, че никога не може да бъде завършена напълно. Учим се на всяка възраст, а за да го постигнем, ние също така грешим. Не винаги даваме най-доброто от себе си за хората, но това не променя любовта или загрижеността ни към тях, ние просто се опитваме да решим проблемите със собствената си личност.
Знайте, няма да улесните нито себе си, нито другия, обръщайки гръб, защото, както ние, така и всеки един се събужда с надеждата да бъде по-добър човек! Отворете сърцето си и простете – това е единственият начин да дадете и да получите подкрепа по пътя, който всеки от нас извървява сам - този на усъвършенстването.
