Христо Фотев: Душата ми почувства…
От HighViewArt
Душата ми почувства…
Христо Фотев
На Невена Стефанова
Душата ми почувства, че завинаги
ще я изгубя... И започна бягството!
Прекрасното ми бягство
от Италия!
В тълпа от километри... На пейзажите
разкъсаните мускули във тъмното!
Заплахата, че ще изгубя своята
Италия, растеше непрекъснато
в бруталното - и толкова безпомощно -
прелитане през градове... Загубихме!
Завинаги загубихме Венеция!
(И в снимките ни утре тя безмилостно
ще ни докаже своето отсъствие).
Как светеха студено портокалите
по черните си клони... Как отлитаха
в небето лъчезарните названия
на градовете и реките... Замъци!
(Аутострадно-катедрална.)
Нощите
в хотелите - и болката в очите ми...
Когато над очите ми се скланяше
със оперната грация на статуя.
Ах, тая тъй далечна... препарирана
Италия... Върнете ми Италия!
Върнете ми Италия!
Прекрасната
и юношески слънчева Италия!
Която аз видях най-неочаквано
в най-детската от детските си утрини...
Тя пееше - тъй цяла - и танцуваше,
и как блестяха римските й глезени
и стъпки връз корите портокалови
в басейна на бургаското пристанище...
Но за Венеция скърбя... Да бягаме!
Не мога да живея без
Италия!
