цветно

И какво като пак е есен

ТОЙ: Обичам те. Обичам те сутрин и вечер, когато се смееш и когато се опитваш да си сърдита,  когато е студено и когато е лято. Но най-много те обичам през есента. Тогава сякаш ти ставаш целия ми свят. Сладка си, весела и щура като закъсняло циганско лято.  Кестенявите ти коси и топлият поглед се сливат с прошарените листа, а усмивката ти е топла като септемврийското слънце. Най-много те обичам тогава. Сигурно защото през есента започна нашата най-голяма любов.

ТЯ: И сега е есен, но теб те няма. Дойде преди година с първите хладни вечери и си отиваш сега, година по-късно, пак с тях. Ароматът на есен и дъжд, вкусът на идваща зима, това е нашата любов. Не искаш да знаеш как се будя сутрин сама. Не искаш да ме виждаш как се разхождам сама в парка, нито как приготвям вечеря само за мен. Не искаш да знаеш вкуса на сутрешното ми кафе, изпито без теб. Ако знаеше всичко това, щеше да спреш, и да останеш.

Сега съм спокойна. В мен е само тъга, очите ми се пълнят сутрин, когато излизам за работа, вечер когато се прибера в апартамента. Без теб не е дом. Отдавна тук никой не се е смял, не е бил щастлив. От много време тук няма мечти, музиката е тиха, понякога дори липсва. Отдавна беше, когато се усмихнах за последно.

ТОЙ: Сега седя и пия кафе. Поглеждам телефона, но не звъня. Аз нямам какво да ти кажа. Ти каза край. След края няма нищо за казване. Да си говорим за времето, за работа, ми е невъзможно.

Да ти кажа, че съм добре? Защо? Нима ти не знаеш, че не съм. Когато звъннеш се вълнувам – напразно. Ти вече не си онази ароматна и топла есен, сега си студена, приличаш повече на мъглив декемврийски ден, който чакам с нетърпение да свърши.

ТЯ: Кога и аз така ще изстина? Усмихва ми се вече, смее ми се, но със сърце. И то е изморено вече, изтощено е от взиране в паважа, от ослушване за закъснели стъпки и удар от врата.

Теб те няма, няма да се върнеш. И цялото ми същество ще свиква с това. 

Най-много те обичам през есента. Тогава сякаш ти ставаш целия ми свят. Снимка: Sxc.hu
Cъбития

Мисъл на деня