Има само три причини за нашата неувереност
От HighViewArt
Практикуващият психолог и авторка на няколко книги Melanie Greenberg е написала за списание Psychology Today статия за това, къде се крият корените на нашата неувереност в себе си.
Според нея основните причини са три. И с всяка от тях можем да се преборим успешно, стига да разберем какво е породило нашите страхове.
Разбира се, една статия едва ли като с вълшебна пръчица ще ни направи по-самоуверени, но може да стане добро начало и мотив да поработим върху себе си.
Причина № 1: Скорошен провал или отхвърляне
Учените, които изследват феномена на щастието, са изяснили, че това доколко сме щастливи, на 40% зависи от последните събития в живота ни. Най-зле ни въздействат скъсването на отношения, смърт на близък човек, загуба на работа, болест. Понеже нещастието влияе върху самооценката ни, след преживяното ние може да изгубим своята самоувереност.
В своята книга "Първа помощ за душата" психологът Гай Уинч пише, че хората с ниска самооценка по-дълго преживяват своите провали. "Например, когато загубим работата си, това като че ли възражда нашите предишни мисли за собствената ни непригодност и им придава нова сила" – казва той.
Важното е да разберем, че несполуките са част от живота. Преди да стане президент, Ейбрахам Линкълн отначало бил уволнен от работа, а след това два пъти се провалил на изборите за Конгреса. Ако въпреки неудачите, съумеем да постигнем целта си, това много мощно повишава самооценката ни до нови, недостигнати дотогава висоти.
Как да се борим с нашата неувереност, породена от несполука?
1. Дайте си време да дойдете на себе си и да се адаптирате към новите условия.
2. Не се затваряйте в себе си и продължавайте да правите нещата, които са ви интересни и събуждат любопитството ви.
3. Общувайте повече с приятелите и семейството си, за да се отвлечете от лошите мисли и да се почувствате в безопасност.
4. Поговорете за своя провал с хора, на които се доверявате.
5. Не се предавайте и продължавайте упорито да вървите към своята цел.
6. Бъдете готови да опитате друга стратегия.
Причина № 2: Социална тревожност
Мнозина от нас се боят от ситуации, в които се предполага общуване с непознати хора: големи семейни тържества, служебно парти, събеседване. Ние се страхуваме, че там ще ни оценяват и може би ще сметнат, че не заслужаваме вниманието им – това ни кара да се тревожим и да се чувстваме неуверени.
Почти всеки от нас има негативен опит в миналото – не са го приемали в компанията на връстниците му, в училище са му се присмивали, и този страх от отхвърляне продължава да живее в нас като възрастни.
Корените на такива страхове или свръхчувствителност към това как ви възприемат другите са още по-дълбоки, ако сте израснали с критични родители или родители, които са ви оказвали натиск, за да сте популярни и успешни като другите деца.
Като правило, този тип неувереност в себе си е основан на изкривена представа за това доколко околните са заети с вашата персона. В действителност, хората са изцяло погълнати от себе си и възприемат вас и вашето поведение бегло.
А ако някой ви оценява, то е за да повиши собствената си невисока самооценка. Тези мнения като правило са неточни, основани на повърхностна представа за качествата ви, а не на истинския ви характер и почтеност. Така че струва ли си да се тревожите?
Как да победим страха от общуване?
1. Спорете със строгия критик вътре във вас. Напомняйте си своите хубави страни, заради които сте интересна и забавна личност, как бихте могли да бъдете добър приятел или партньор.
2. Ако ви предстои да общувате с хора, които почти не познавате, помислете предварително на какви теми можете да разговаряте – за актуални събития, филми, които сте гледали, хоби, за вашата работа или за вашето семейство.
3. Не е нужно да избягвате общуването, ще става само по-зле. Вървете на партито или на срещата, дори ако сте много нервни. В тези неща също е важен опитът, а той идва с практиката.
4. Поставяйте си реалистични цели - да се запознаете и поговорите с двама-трима от гостите, да намерите хора с вашата професия или хоби.
5. Фокусирайте се върху другите хора. Сложете си "шапката на наблюдател" – гледайте как те изразяват емоциите си и какво говорят. Това ще ви помогне да не зацикляте върху собствените си чувства, а и да усвоите нови подходи в общуването.
Причина №3. Перфекционизъм
Някои хора поставят пред себе си твърде висока летва във всичко, което правят. Те са убедени, че трябва да имат най-високите оценки, най-добрата работа, перфектната фигура, най-красиво подреден апартамент или къща, спретнати и и вежливи деца или идеален партньор.
За съжаление, в живота не винаги става така, както ни се иска и не всичко зависи от нас. Има неща, които не се поддават на контрол – вечно недоволен шеф, безработица, партньор, който не спазва ангажиментите си, в края на краищата гени, които предопределят слаб характер.
Ако вие постоянно изпитвате разочарование и се обвинявате, че не сте свършили нещата идеално, то с времето от вашата самоувереност няма да остане и следа. Докато се опитвате да сте най-добрите в работата си, за да спечелите предимство, се оказва, че други страни на перфекционизма са доста нездравословни.
Самоизтезанието може да доведе до здравословни проблеми - депресии, безсъние, хранителни разстройста и хронична умора.
Как да се борим с перфекционизма?
1. Оценявайте себе си по усилията, които сте положили, а не по резултата, който често пъти зависи от външни фактори.
2. Задайте си въпроса: ако работите с още 10 процента по-идеално, ще повлияе ли това на резултата? И ако отговорът е не, струва ли си да хвърляте толкова сили и време.
3. Перфекционизмът се гради на принципа "всичко или нищо". Постарайте се да виждате не само бяло и черно, но и техните нюанси. Взимате ли предвид обстоятелствата, когато си давате оценка? Научили ли сте нещо ново, дори ако резултатът не е бил идеален?
4. Самооценката на перфекционистите е нестабилна. Те са доволни от себе си, когато при тях всичко върви идеално и се ненавиждат, когато нещата вървят горе-долу. Учете се да обичате себе си независимо от всичко.
Съсредоточете се върху вътрешните качества като вашия характер, искреност или добри умения, а не само върху това, колко висока длъжност заемате, колко получавате или колко много хора ви харесват в социалните мрежи.
Източник: margaritta.net
