Инстинкт за вътрешно горене

  • Сподели:
Инстинкт за вътрешно горене

Днес се срещнах с идеала. Точно там на автобусната спирка, докато чаках трамвая и допушвах жизнената си сутрешна глътка никотин. Помоли ме за огънче. Каза, че в последно време е привикнал да си служи с нечие чуждо огънче не толкова от необходимост, колкото от социално любопитство.

Ей така е решил да изпробва чуждата склонност към съпричастност в общия порок. Засега отбелязва прилична успеваемост. Даже си води статистика. За последната седмица съотношението е 1:2:4 или един отказ, две споделени запалени цигари и четири подарени клечки кибрит.

Дори ми показа последните четири. Изглежда му бяха нещо като съкровено богатство, защото бяха внимателно скътани с дъното на кутията и увити в целофан. Той ги събираше старателно, без да отронва пепелта от тях и ги броеше отчетливо. 

- Мислиш си, че четири обгорели клечки са ми непотребни, нали? Те не могат да се възпламенят при докосване една с друга. Права си. Те не могат да се запалят от друга пълноценно пламтяща себеподобна. Права си. Те не могат да запазят продължително дарената им светлина. И тук си права. Тогава им остава просто да бъдат недогорели, недовъзпламенени и недоосветени.

Той ги извади и ги нареди в поредност една след друга, формирайки верига от дърво и въглен, дърво и въглен, дърво и въглен. След това взе запалката ми и с едно движение придаде искра от двете страни на веригата и пламъкът превзе мъртвородените клечици.

Огънчето събуди залинялото горене в тях, пламъкът лумна в целокупните им краища и главоломно се пренесе в овъглените им части. Изтънелите краища предаваха огън, пламтейки със сетни сили и се прекършваха под неустоимо превземащия ги пламтеж. Не, те не изгаряха – те пламтяха и пренасяха отнемащата ги стихия. Разразена тя обгръщаше последните им мигове с проблясъци и ги превръщаше в тънки огнени нишки живот.

Искра, пламтеж, горене и пепел. В сърцевината си те бяха пречупени отломки от една случила се мистерия, защото бяха отдали неприсъща и непредсказуема за тях сила. Точно така те отнесоха загадката на своето възпламеняване – като безкрайна споделеност между искрица живот и неизтлял инстинкт за вътрешно горене.

Снимка: imgneed.com