Истории за живота - Хана, която не иска да говори за мечтите си, а да ги сбъдне

  • Сподели:
Истории за живота - Хана, която не иска да говори за мечтите си, а да ги сбъдне
В истории от живота днес ще ви срещнем с поредната интересна личност - Хана Сетцер
За разлика от много други инфлуенсъри в социалните мрежи тя не може да се скрие зад фасадата на филтрите, но и не желае да го прави. Нейната цел е да се покаже такава, каквато е. 
Хана не мотивира само хората с увреждания или тези със сходно на нейното заболяване. 
Младата жена е вдъхновяващ пример за подражание на всеки един човек - с високия си дух, несломимостта си, силния си характер и воля за живот, макар и да няма възможността да се усмихне.
Помислете си само в рамките на днешния ден колко извинения си намерихте, за да не довършите дадено нещо. А в рамките на седмицата? Годината? 
Хана не търси оправдания. Нито съчувствие. 
Тя е двигател, който има нуждата да се движи. 
 
Израснала в малък град във Вирджиния, Хана Сетцер никога не се чувствала различна. Тя и семейството ù били част от група за подкрепа на родители на деца с лицеви аномалии и така Хана растяла заобиколена от други деца, които също имали нейната съдба. Никой обаче от връстниците ù в групата за подкрепа не е бил диагностициран с точното ù състояние- кистозна хигрома, рядко лимфно заболяване, което кара лекарите да смятат, че тя никога няма да може да се движи или да говори.

"Родена съм с милиони кисти в главата, шията и хранопровода, което означава, че не мога да преглъщам, затова използвам тръба за хранене. Имала съм кисти и в дихателните пътища, поради което се налага да бъда с трахеостомична тръба за дишане", споделя 30-годишната Хана. 
Въпреки, че е претърпяла поне 60 реконструктивни операции от детството си, тя никога не е позволила състоянието ù да попречи на любовта към активността и тренировките. Като малка се е състезавала в различни спортове от бягане до фризби.

Напълно се посвещава на фитнеса през 2018 г., когато поема 30-дневното предизвикателство съсредоточено върху физическите упражнения.
Тридесетте дни се превърнали в петдесет, а сега четири години по-късно, Хана не желае да се отказва.
„Съчетах по малко от всичко - йога, бягане, вдигане на тежести, кикбокс и дори видеоклипове с произволни тренировки в YouTube. Беше толкова удовлетворяващо да се чувствам силна, можеща и да имам мускулите, които никога не съм предполагала, че ще имам."

Впечатлени от нейното фитнес пътуване, приятелите на Хана я окуражават да стартира своята платформа @feedtube.fitness.
В нея тя споделя тренировките си и мотивира другите да бъдат активни и да се движат по удобен за тях начин. Имайки предвид липсата на хора с физически затруднения във фитнес пространството на Instagram, Сетцер била сигурна, че това е правилният ход.

"В Instagram не видях много хора с увреждания, които да тренират и да се движат. Чувствах, че може би трябва да направя нещо по въпроса. Никога не бях виждала някой със сонда за хранене да прави това, което аз правех онлайн или в списания, затова си помислих, че трябва да съм първият човек, който ще постави началото на тези неща."

Откакто стартира през септември 2018 г., платформата на Хана се е разраснала до специализирана база от над 39 000 последователи, нетърпеливи за нейните клипове „Движи се с мен!".
Видеоклиповете показват редица тренировки, които могат да се правят със или без оборудване. Понякога Хана се осмелява да създава и съдържание с друга насоченост, като например: как да почистим или сменим тръбичката за хранене, както и какъв е животът ù на приемен родител на четирима тийнейджъри.
"Съпругът ми и аз не искахме да рискуваме с това, че имам сонда за хранене и една моя бъдеща евентуална бременност.
Не знаехме какво би могло да се случи, но пък искаме да се грижим за дете - така станахме приемни родители на четири момчета."

Наред с всичко казано, Сетцер работи и като защитник на хората с увреждания към щата Вирджиния, гарантирайки им, че ще получат достъпа, който заслужават. 
Ангажирана в областта повече от три години, Хана се чувства изключително удовлетворена:
"Хората с увреждания също заслужават да посещават фитнес зали, библиотеки, лекарски кабинети и всякакви пространства, в които да общуват нормално и свободно.
Да си инвалид на публично място, въобще да си различен, често може да предизвика негативизъм. Не ме интересува, че хората ще ме зяпат, сочат или обсъждат.
Никога не съм изпитвала нуждата да се крия. Не търся външна валидация и одобрение. Не искам да говоря за мечтите си, а да ги сбъдна.
Приемете се и се гордейте със себе си и с нещата, които правите.
Това определено се забелязва."