Истории за живота - скръбта след загубата на родител

  • Сподели:
Истории за живота - скръбта след загубата на родител

Смъртта на майка ми не е нещо, което преодолях. Това е нещо, което все още преживявам.
Със сигурност не съм обработила болката и се съмнявам, че някога ще го направя напълно. 
Години наред предполагах, че ще бъда абсолютно неспособна да функционирам след смъртта на майка ми. Нямах представа как ще изглежда животът ми след това. Не си го представях, точно както не можех да си представя какво би било да шофирам кола или да отида в университета или дори просто да порасна. Имах чувството, че ще трябва да престана да съществувам, когато тя си отиде. С нейното изчезване - изчезвам и аз.

Веднага след смъртта ù трябваше да се направят разни неотложни неща - да се извадят некролози, да се анулират кредитните карти и да се наеме адвокат по недвижимо имущество. Изпълних всичко и така запълних известно време. Имах помощ - адвокат, приятели, семейство, медицински помощник, който се превърна във втора дъщеря за нея и сестра за мен. 
Освен това мама беше много организирана жена. За да ме улесни, беше подготвила списък с всичките си лични данни. От логистична гледна точка това е почти толкова лесно, колкото можеше да бъде и смъртта.

Най-важното, което научих за скръбта, е, че тя не е линейна и не е логична.
В края на деня обаче аз бях нейното единствено дете, а тя моята единствена майка. Но вече я нямаше. Просто си отиде.
Започнах да получавам паник атаки.
За известно време отказвах да се срещам с хора.
Не всичко беше ужасно, слава богу, имаше малки моментни радости, които никога няма да забравя. Дори когато се намирах в най-лошото си състояние, близките ми правеха всичко възможно, за да успокоят непоносимото. Приятелите ми бяха насреща.
Мъката ми отне и способността да се концентрирам върху книги, филми или дори всякакви телевизионни предавания, които изискват повече от минималния интелектуален процес. Не ми оставаше нищо, в което да инвестирам емоционално или интелектуално, такова каквото обикновено обичам - или дори нещо, което да ме разсейва приятно. 
Започнах да ходя на психолог два пъти седмично.

Ако всичко това ви звучи ужасно познато, е защото всички скърбим по някакъв начин.
През последните две години с приятели, които също са преживели загубата на своите майки, изградихме специални взаимоотношения.
Това е много особен, сложен вид загуба, която може да ви обърка допълнително. Има и някакво облекчение, което изпитвате след такава смърт, и облекчението се чувства срамно.
Вече не ме е страх, когато телефонът звъни. Когато известен човек умре, вече не изчислявам колко по-голям или по-млад е бил от майка ми, сякаш това по някакъв начин се е отразило на шансовете ù за оцеляване. Оказва се, че мъртвите родители са ''страхотни'' ледоразбивачи на първи срещи и запознанства. Не ме очакват пътувания за празниците. Никъде.
Когато се навършат определени дати, като годишнината от съответната смърт на родителите ми, не съм толкова тъжна, колкото просто разединена.
Не направих нищо по-специално, за да оцелея след смъртта ù, освен да продължа да живея.

Автор: Джени Милър