Как всички знаят по-добре от теб какво да правиш
Банално – човек се учи докато е жив. Но е истина. Клишетата са дразнещи, изтъркани, дори протрити от използване точно защото са много приложими.
Още от детска възраст някой ни учи на нещо. Учим се да ходим, да ядем, да казваме "Добър ден", "Довиждане", "Моля", "Благодаря"… После пишем, четем, смятаме, играем, усмихваме се. Налага ни се да вземаме решения и да избираме "най-доброто" за нас, да мечтаем и да имаме цели.
Постъпваме на работа – и там, шефът те учи, колегите също. С каквото и да се захванем, някой някога преди нас е открил как се прави, защо се прави, какъв е смисълът да се прави… Акъл да искаш – без пари ти го дава всеки и навсякъде.
Да погледаме телевизия. Сизър Милър на учи как да се справяме с непокорните ни домашни любимци. Джейми Оливър – какво да сготвим набързо, но да е невероятно вкусно и лесно.
Ако се озовем сами в пустошта и сме в безизходица, веднага ще се сетим за съветите на Беър Грилс. Ако ли пък имаме въпроси или просто сме любопитни в сферата на интимните взаимоотношения, отговорите ни ги дава Наталия Кобилкина.
Идеи, съвети, напътствия, изпитани методи и подходи за… всичко. Ако се замислим няма нищо напълно универсално. Нито един съвет или клише не са еднакви за всеки. Може да са приложими, но няма да са за един и същи проблем.
Много е просто – случват ни се сходни неща, но ние сме различни. Не мислим еднакво и не реагираме еднакво. Все едно да има едно единствено лекарство за всички болести.
Индивидуалността е основата на всичко. Според нея се определя останалото. За едни да следваш всички измислени от някого правила е най-правилното решение. За други – да измислиш сам свой начин за нещо е най-разумно. Трети пък нямат нужда да се замислят за каквото и да е, всичко е кое както дойде.
Погледнато от една страна, негово величество Акълът на другите, е универсален, имащ за цел да ни помага и ръководи. От друга страна е твърде натрапчив и натоварващ. Защо да се следват нечии правила, като можем сами да си ги определяме?
Много добър вариант ми се струва "златната среда" (поредното изтъркано клише). Тук при нея можем да сме индивидуалисти със собствени възгледи, начини и подходи, но можем и да се възползваме от вече измисленото.
Ако цитирам един всеобщ познат: "Нека бъде светлина"! В живота, в умовете и мечтите. Разумът е водещ, не съветите и правилата.
Индивидуалността е водеща, но в определен момент за ръка ни хваща негово величество и тъй силно ни стиска, че е трудно да се изкопчим. Но си струва да опитаме.
