Късче време. Така те наричат...
Късче време.
Така те наричат.
Ти си време.
Ти си малка част от вечността.
Едно разпиляно парченце
някъде между всичките.
Но най-ценното.
За другите е същото.
За мен е най-красивото.
Осветяващо всичко наоколо.
Или спускащо толкова тъмно,
че нищо да не може да се види.
Не го заменям.
Не искам да го трия.
Не искам да го забравя.
Времето не се заменя.
Времето не се трие.
Времето не се забравя.
Малко пространство в цялото.
Без което цялото няма да е цяло.
Не допълващо.
Създаващо.
Присъстващо.
Ти си онова парченце,
което не допълва.
Това не е пъзел.
Ти си цял и аз съм цяла.
Някъде из всичкото.
Някак си по едно и също време
във пространството.
А времето... времето е всичко.
Вечен си ми.
***
Когато
в студеното време
ръката ти
взима моята
и не казваш нищо,
че е студена,
а просто я стискаш
и аз в теб се
събирам
цялата
разпиляна.
Когато
в студеното време
тихо се усмихна,
докато снегът ни вали,
а ти целунеш лицето ми
и изтриеш сълзите ми
от щастие,
които мислиш
за разтопени снежинки.
Толкова ми е
топло на сърцето,
когато си до мен.
***
Тя е странна.
Обича да пие кафе в тишина.
Така било по-вкусно.
И аз с нея в тишината стоя.
Обича да мирише книги.
Познава коя е стара и коя не.
Обича да мирише и мен.
Да ме разлиства като книгите й.
От корица до корица.
Чете между редовете.
Чете ме и мен.
Обича котки.
Обича всякакви котки.
Бяга от мен като котка.
Гушка се в мен като котка.
Обича да пита.
Обича да знае.
Тя е толкова странна.
Затова я обичам.
