Клетъчна алхимия за женственост

  • Сподели:
Клетъчна алхимия за женственост

Как да бъдем истински жени...

В днешно време има безброй информация, учения, книги, семинари на тази тема и въпреки това често оставаме с усещането "Правя всичко, както са ме научили, но някъде нещо не се получава, не съм щастлива/удовлетворена; сама съм; още не усещам този прилив на енергия за който “всички” говорят. Къде греша? Какво изпускам?"

Това, за което се загатва, но някак остава в периферията, а без него нямаме никакъв шанс да вкусим от истинската си женска наслада и сила е

ПОМИРЯВАНЕТО НИ С МЪЖЕТЕ като цяло!

Да простим, да се доверим, да се възхитим, да уважаваме, да желаем, да се чувстваме в безопасност с мъжете като цяло – във всяка наша клетка, във всичко, което правим, по всяко време.

Да, чували сме, че е добре да се възхищаваме на мъжа до себе си, защото така ще получим нещо в замяна – например грижа, НО

Как се чувствате около някой грубиян, около някой, който не ви е много симпатичен?

Как се чувствате, когато мъжът до вас ви нарани?

Тогава се показва на яве цялата истина за реалното ни отношение към мъжете.

При повечето жени то е:
– страх, недоверие, нужда да ги омаловажим да ги манипулираме, затваряне, нападане, обвинения… чак до омраза

И да, причини да се чувстваме така има – особено исторически и колективно погледнато. А и в миналото сме се чувствали наранени не един и два пъти.

Но това вече не са достатъчни причини. И да се чувстваме така, опитвайки се да го прикриваме под всякакви маски на добре развити архетипи и уж покрити нужди – вече не ни е достатъчно!

Жените вече имаме нужда да сме автентични, да сме себе си – но не това гневно, наранено, объркано и жадно за "справедливост" себе си. Имаме нужда да събудим ЛЮБОВТА, която вибрира в клетките, телата и душите ни.

Имаме нужда да се чувстваме в безопасност, когато сме в безопасност. Имаме нужда да започнем да виждаме хората около нас, такива, каквито са в душите си, под маските си. Имаме нужда да свалим броните си и бойните доспехи. Имаме нужда да спрем да се доказваме и просто да обичаме.

За да се случи това обаче е нужно да можем да простим на мъжете. Няма заобиколен път. Нужно е да погледнем мъжете в живота си – тези, които са около нас сега, в този момент, а не тези, които са ни наранили в миналото, за които сме чували, или клетките ни помнят от предците ни. Нужно е да ги ВИДИМ – истински да ги ВИДИМ.

И може би да осъзнаем колко трудно е и за тях да бъдат мъже в днешно време. Колко много усилия полагат в действителност да се чувстваме защитени. Колко объркващи сигнали получават още от детските си години за това как да бъдеш добър, силен, истински мъж. И може би да осъзнаем, че имат нужда от любов и приемане, а не списък с обвинения и очаквания.

Прекрасни жени, ние можем да започнем да се усещаме истински жени, истински себе си, само ако успеем да се отпуснем, да омекнем, да се ОТВОРИМ!

Но за да се чувстваме достатъчно в безопасност за това, първо трябва да можем да се чувстваме в безопасност с мъжете като цяло, с мъжете в нашия живот и с мъжката част, която живее във всяка една от нас…

Или пък може би е обратното?!

Първо започваме с това да се доверим без гаранции, да се отворим, да покажем себе си, с всичките си страхове, комплекси, обърканост – дори и да треперим от ужас и страх . ТОВА Е ИСТИНСКИ КУРАЖ!

ТОВА Е ИСТИНСКА СИЛА!

Да застанем пред мъж, треперейки, плачейки, голи, по душа, да го погледнем в очите, да го видим и да му позволим той да ни види – не перфектната жена, която така дълго сме се опитвали да станем, а да му позволим да види нас – такива, каквито сме в този момент, истински.

Защото, прекрасни жени, тогава започва алхимията, тогава сме най-красиви, тогава мъжете могат да ни покажат колко много всъщност ни обожават, ценят и искат да ни пазят.

И първата крачка е наша. И отговорността си е наша. Не можем да стоим и да чакаме светът да стане перфектен, мъжете да станат перфектни и ние да станем перфектни. Нито можем, нито искаме да чакаме. Нуждата ни да обичаме и да бъдем обичани е вече твърде голяма и спешна – не търпи отлагане.

Затова, прекрасни жени ви предлагам следната алхимична рецепта за женственост:

Ако имате мъж до себе си минете през процеса с него. Ако не, изберете вашия баща, или ваш приятел, бивш, или мъж, когото харесвате в момента.

1. Казвате му, че имате нужда да ви отдели малко време (около 30 минути, 1-2 часа, ако е с ваш настоящ партньор) и си правите уговорка в подходящо и за двама ви време.

2. Преди да се срещнете, се погрижете в дома си за уютна, спокойна атмосфера ( свещи, спокойна музика, цветя).

3. Когато се срещнете му кажете съвсем откровено през какво преминавате, от какво ще имате нужда от негова страна и как най-вероятно ще протече срещата и задължително го попитайте дали е съгласен. Ако не е, го уважете и попитайте някой друг.

Ако е вашият партньор, опитайте още по-откровено да му споделите защо това е важно за вас. Ако пак не желае, уважете го и му дайте време без да се ядосвате. След 10 дни пробвайте отново. Ако ваш настоящ партньор не се съгласи, е много вероятно все още да питате от място на отбрана и изискване, а не чрез своята уязвимост. Тогава просто питате, докато ви стане по-лесно да пуснете отбраните.

4. След като сте преминали през първата "страшна" стъпка (Нр.3) започнете с 10 минутно гледане в очите. Нагласете си аларма, за да не трябва да мислите за времето.

Тук е добре да сте спокойни, но ако ви се доплаче, плачете, ако се засмеете, също е ок, просто се връщайте към очите на партньора си и не се опитвайте да избягате със смях и разговори. Уговорете се предварително, че няма да говорите.

5. Следващата стъпка е да споделите един на друг как сте се чувствали по време на упражнението – без цензура и опити да го изкарате по-хубаво, от колкото е било. Ако той не иска или му е трудно да сподели, не го притискайте. Споделете само вие.

6. Тук следва моментът, в който вие споделяте вашите страхове, спрямо мъжете и спрямо връзката с тях… както и спрямо вас самите. Не очаквайте, че от първия път ще успеете да ги формулирате цялостно, най-точно и красиво…

Възможно е да успеете да изречете само няколко кратки и нескопосани изречения. Но ги кажете, треперещи, плачещи, кажете ги. Точно тук започва да се разгръща красотата. Тук започва алхимията на клетъчно ниво.

7. Попитайте мъжа дали той иска да сподели нещо. Дори да ви отговори с не, изчакайте поне 35-40 секунди преди да кажете вие каквото и да било. Понякога след тази пауза мъжете започват да споделят. Ако все още е не, няма проблем, уважете го и продължете нататък. Помнете това упражнение не е за, да постигнете нещо с някой конкретен мъж, или да го накарате той да направи нещо. Това упражнение е за вас!

8. Ако правите упражнението с настоящ партньор, продължете към номер 9. Ако е с друг мъж, му благодарете и приключете. След това не бързайте да споделяте с приятелки какво се е случило. Може да пишете в журнал, но изчакайте минимум 1 седмица преди да разкажете на когото и да било.

Дайте си време клетките ви да поемат усещанията, да обработят случилото се и да имат време и пространство да се разширят и трансформират.

9. Помолете партньора си да се съблечете и поне 30 минути той да ви милва, гали и целува. От тук нататък както се разгърне и от каквото имате нужда.

Може да спрете до тук, да постоите гушнати, да заспите гушнати, да започнете да споделяте още повече един на друг, да искате да правите любов, да усетите и тялото си отворено и копнеещо да покани в себе си вашия мъж, както душата ви е направила по-рано.

Може също така да усетите желание да останете насаме, да излезете сред природата…. направете това, от което имате нужда вие.

10. БЛАГОДАРЕТЕ на партньора си!!!

11. И тук важи: минимум 1 седмица не споделяйте с никого какво сте почувствали и преживели. Дори бих ви посъветвала да не споделяте изобщо. Ако имате нужда да говорите за това, говорете с партньора си.

Именно в такива ситуации имаме възможност да засилим връзката и интимността помежду си. Тичайки при приятелки и споделяйки с тях бягаме от интимност с партньора си.

От тук ви оставям с вашата уязвимост, мекота, сила и креативност.

Автор: Елена Матеева / Източник: djavarava.com