Когато да си първа е на всяка цена
От Нели Славова
Първата жена, която участва в Бостънския маратон през 1967 г. е Катрин. Тя се записва с инициали К.В.Суитцер и така получава номер за участие 261, защото не се разбира, че това е име на жена. По това време жени не са имали право да участват официално в маратона на Бостън. Първата, която се осмелява да бяга е Роберта Боби Гиб, но без номер и без класиране. Маратонът е в сряда, на 19 април 1967 година. Когато организаторът Джок Семпъл осъзнава, че на трасето тича жена, той се опитва да я спре, да свали нейния номер и да я извади от трасето. Сграбчва я за суитчъра в гръб и я дърпа озлобен, казвайки ù, моментално да напуска състезанието и че жени нямат работа в него.
Катрин е първата жена завършила маратона с номер на гърдите за 4 часа и 20 минути. По този повод директорът на бостънската лекоатлетическа асоциация Уил Слоуни казва: „Жените не могат да бягат на маратона, защото правилата го забраняват. Ако нямаме правила, обществото ще бъде в хаос. Не аз съм измислил правилата, но се опитвам да ги спазвам. На маратона няма никакво място за неоторизирани лица, дори и за един човек. Ако това момиче беше дъщеря ми, щях да я набия.“ Мотивите да не допускат жени в тези състезания били дългото разстояние, което трябва да се пробяга и което е физически невъзможно да го направят жени; изтощителната дисциплина; прекалената емоционалност на женския пол. Снимките от инцидента добиват голяма популярност в света и имат огромен отзвук.
През следващите години Катрин и други жени бегачи се опитват да убедят асоциацията да допуска и състезатели от женски пол. Постигат го едва през 1972 година. Катрин Суитцер споделя: "Бъдете модел за подражание на своята дъщеря, на племеницата ви, на вашата приятелка и на жената, която живее на съседната врата и ще останете изненадани от от въздействието, което ще се окаже върху живота им." Катрин днес е на 74 години и живее със съпруга си Роджър Робинсън в Уелингтън, Нова Зеландия.
