Криворазбрани добродетели
От Ваня Шикова
Живеем в такъв цирк и такава бездушна суета, че не мога да определя повече към трагедия ли клоним или към комедия, в която накрая всички полудяват. То не са социални мрежи, платформи, приложения, "сцени и филми" за изява.
Режисираме интриги, сплетни и завист. Всичко излагаме на показ: силикон, хиалурон, ботокс, бедра, устни, гърди, коса, пари, коли, сякаш, ако не са "изложени", не са се случвали. "Истински се вижда само... с очите"... Какво сърце, Малък Принце?!
Скоростно деградираме психически и емоционално, но размахваме ценности, особено по празници и поводи. Не мислим - просто лайкваме, не следваме мечти, а хора, излизаме на срещи, а си чатим. Обезличаваме се, за да заприличаме на "вървежните" и се оцветяваме според "модерните" на деня. Преструваме се, че ни харесва. Губим себе си, защото забравяме кои сме.
Демонстрираме самочувствие, власт, сила, но не сред равни, а пред по-слаби. Колко е "мъжко", а? Припознаваме се в "успешните", "знаещите", "работещите", а сме така посредствени в целите и делата си.
Плагиатстваме чувства, емоции, щастие, обич дори. Чуждите са "по-истински". Присвояваме мисли, думи, реч, защото не ни стиска да заявим себе си и изречем високо това, което имаме да кажем. Дори и с правописни грешки.
Споделяме. О, как споделяме - истории, съдби, протести, сълзи. "Състрадателни" сме - пред телезвизора, компютъра, екрана на смартфона - една дълбока въздишка се откъсва от диханието ни и после скролваме надолу. "Помагаме" - стоейки, .... с един смс, по Коледа. Пускаме и сълза.
"Съпричастни" сме, но зад вратата на своя дом, чувайки поредните скандали, викове и шум от падащи предмети. И въздишаме с облекчение, когато всичко утихне...
Малтретираме с думи, чувства, действия, а палим свещ в църквата и слагаме ръка върху Библията. Какви "послушни" миряни. Говорим за морал, а дълбоко в себе си жадуваме греха и се подсмихваме.
Възпитаме децата ни в добродетели, но ги объркваме с недобродетелните ни постъпки. Ние сме техния пример, а те - нашето бъдеще. Простичко е, нали?!
А защо, тогава, сме така несигурни в правотата си.
"Изкривени" добродетели!
