Кукерите на фестивала "Сурва" в Перник – ехо от един отминал обичай
Поемам на път за Перник – градът, който в края на януари възражда един отминал, но приказен български обичай, свързан с едни чудати същества, наречени кукери.Тук за поредна година се провежда Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва".
Посреща ме биенето на тъпана и правото хоро. Веднъж усетило магията на българската народна музика, моето тяло пожелава да се слее с нея, да се включи в танците и да обърне гръб на сивото ежедневие.
Ако сте били по това време в Перник обаче, знаете, че е почти невъзможно да се премине през тълпата, която, също като вас желае да стане част от един отминал обичай. Тълпи от хора прииждат непрекъснато. И има защо. За два дни в годината, благодарение на "Сурва", Перник се превръща в център на българщината, макар и фестивалът да е международен.
Не успявам да намеря своето място сред множеството, но любопитството ми ме отвежда по-далеч – на изхода, където всичко е по-истинско. Където се вижда стичащата се пот по лицата на участниците, когато свалят маските си. Никак не е лесно да пресъздаваш миналото по възможно най-добрия начин (в основата си "Сурва" е състезание), когато само чановете ти могат да достигнат до 40-50 кг.
Но там успявам да се насладя на музиката. Гайди, тъпани и чанове огласят централната част на града. Български народни песни и хора се вият на няколко улици едновременно. Млади красиви българки, облечени в национални носии, играят, а редом до тях се разхождат мечки, бебета, булки, старци, лекари и други типични персонажи. А на фона на всичко това се открояват кукерите със своите чанове и мечове (неотменна част от техните костюми). Всичко напомня една красива приказка със страховити главни герои.
България – тази палитра от традиции - винаги е обобщавала многообразието на различните краища, независимо дали става дума за песни, танци, носии или обреди. Затова и за кукерите от различните краища са характерни различни маски. Единственото изискване още в миналото било те да се грозни, защото колкото са по-грозни, толкова са по-страшни. А е трябвало да бъдат страшни, за да успеят да изгонят злите духове от селото.
Този обичай празнувал отминаването на зимата и настъпването на пролетта. В различните части на страната по различно време излизали кукери - на Васильовден или между Месни и Сирни заговезни. На някои места ги наричали старци, на други бабугери, дервиши и др. Дружината била разнолика, но най-често срещаните персонажи били: цар, момък и невяста (на някои места старец и баба), бебе, мечка и мечкар.
Особеното тук било, че всички, с изключение на царя, били ергени, докато днес можем да видим както мъже, така и жени на различни възрасти, като най-малките са едва на няколко годинки. Преди време, когато дружината все още била важна част от българския обичай, а не част от фестивал, обхождала всеки дом в селото. Наричала за здраве и благополучие, а в замяна получавала дарове, като вино и храна.
След като обходела цялото село, се отправяла към мегдана, заедно в всички, желаещи да се включат. Там групата разигравала своя обред. Със звънците си и страховитите си маски, кукерите гонели злите сили от селото. Важен момент било обредното изораване. Впрягали се двама кукери в рало и символично разоравали три бразди в кръг. Царят засявал семето и наричал за плодородие.
След това един от кукерите го убивал (така символично се изпращала зимата), а другите го наобикаляли и го възкресявали (символично се посрещала пролетта). Игрите продължавали с песни и танци.
Ето такива сцени се пресъздават и на фестивала "Сурва" в Перник. Всяка група, предствяща определено населено място в България, се опитва да ни "разкаже" за своите традиции.
И все пак маските на кукерите си остават най-атрактивни. Специфични за всяка група, те впечатляват със своето многообразие. Всяка една от тях е майсторски изработена, но всъщност тя пресъздава народния гений на българина от миналото. Пресъздава светоусещането на онзи българин, който е вярвал в смисъла на своите традиции. На онзи българин, който е поставял знак за равенство между грозното и страшното. Който е знаел, че изпълнението на определени ритуали ще изгони злото от селото поне за година.
Отзвук на това негово разбиране за света са кукерите на фестивала "Сурва" в Перник. Страховитите им маски наподобяват разни чудати животни, като овца с остри вълчи зъби или бик с 3-4 чифта рога. Сред тях има и такива, изградени от двуметрови дървени основи, облепени с пера. Други пък представляват огромни червени платна, обсипани с много огледалца, стъкълца и мъниста. Всички те са различни. И да, на моменти плашещи.
А чановете, препасани около кръста им, засилват усещането за възхита. Трудно е да се обясни колко мощен звук се създава, когато всички кукери едновременно в такт раздвижват телата си, а с тях и чановете си за минута. Това се повтаря отново и отново.
Получава се надиграване в определен ритъм. Десетки хора, облечени в кожи, държащи вълчите и овчите си глави в ръка, или пък захвърлили ги наоколо, огласят центъра. А няколко метра по-надолу тази ситуация се повтаря с други маскирани ентусиасти. Всички те чакат да дойде редът им на сцената, за да ни припомнят магията на отминалия български обичай.
А на фона на всичко това се вият хора и се чуват тъпани и гайди.
Снимки: Тургут Махмудов
