Малките неща от живота

  • Сподели:
Малките неща от живота

Обръщаме ли достатъчно внимание на дребните неща около нас, търсим ли смисъла в тях и заради тях, от значение ли са за нас или ги пренебрегваме?

Силата на универсалността – без граници, без значение на възраст, пол, националност или език. Универсалността на малките неща от живота. Те се случват на хората и във Франция, в Сенегал, в Румъния, в Алжир, навсякъде. Предизвикават един и същи реакции на удоволствие, умиление или трепетно вълнение.

Когато минете покрай група млади хора, тануцващи на улицата – това няма ли да предизвика усмивка у вас? Пеещи, усмихнати и отворили всичките си сетива, за да се потопят в омаята на малките неща около тях. Напълно непознати преди миг, а вече общуващи и преживяващи заедно едни и същи емоции, хедонистично наслаждаващи се на мига, разбиращи се без думи, потопили се в ритъма на пулсиращия звук от перкусите.

В една лятна нощ в края на юни, на малка улица в Тулуза, Франция, пред местен локал, можеше да се види такава магия. Една магия, която бе обединила под звездния купол непознати млади хора. Те бяха от цял свят и участваха в конференция, посветена на образованието на бъдещето. И те се учеха един от друг. Те искаха да се научат един от друг. Те се научиха един чрез друг.

В една нощ, когато едно дете умира от недохранване в Сенегал, когато една майка изпраща недораслия си син да стреля по себеподобните си в Сирия, или едно дете се ражда в България с увреждане и е изоставено в дом, за да се впише в статистиката на ненужните деца......

В същата тази нощ на улицата пред „El Chivito” не бяха никому нужни преводач, програма или инструкции какво ще се случва. В отрязък от време, едни случайно събрани млади хора, от различни страни и култури, успяха да преживеят и споделят нещо незабравимо, спонтанно и уникално – подканяни от един призив, да се потопят в единен ритъм, да споделят помежду си една емоция. По погледите и лицата им можеше да се разчете само едно изражение – аз съм щастлив в този момент, аз изпитвам удоволствие от случващото ми се, не искам да свърша всичко това.

Разбирам нея и него, този от ляво и този от дясно, и тези срещу мен, аз съм жив/а тук и сега! Предопределението на формалната среща на хора от различни континенти и държави се изпълни, макар и в неформална импровизирана атмосфера. Обменени са положителни послания, осъщесвени са нови връзки, създадени са нови контакти. А може би и приятелства, които могат да донесат нещо ново, изпълнено с положителен заряд, нещо полезно и достъпно за всички.

И като дим от цигара, този сподeлен момент се разтвори във влажния и топъл въздух на нощна Тулуза. Но остана спомена от него. Запечатен в съзнанието за преживяното у всеки един от младежите, за споделеното колективно универсално послание – ние всички сме еднакви! Без значение от коя точка на света идваш, без значение в какъв цвят си оцветен от природата, ние всички сме човешки същества. Ние можем да общуваме и да се разбираме с универсалната сила на непреходните, на малките неща от живота, които могат да те стоплят, които могат да те заредят и да те мотивират да продължиш напред, да изживееш един по-добър живот, надскочил ограничението на личното ти битие.

Малките неща от живота
Малките неща от живота
Малките неща от живота
Малките неща от живота
Малките неща от живота
Малките неща от живота