цветно

Мария Касимова-Моасе: Книгите, които ме промениха

Снимка: личен архив на Мария Касимова-Моасе

Журналист и консултант по етикет и протокол - така най-кратко може да представим Мария Касимова-Моасе, чиято богата автобиография включва работа в БНТ и bTV, във вестниците "Стандарт", "24 часа" и "Сега".

Тя е била отговорен редактор на списание "Едно", заместник главен редактор и главен редактор на българското издание на списание ELLE, главен редактор на списание "Капитал Light", съосновател и главен редактор на списание "НЕЯ".

Мария Касимова-Моасе е сертифициран експерт и консултант по етикет и протокол. Дипломите си в тези области получава в различни школи и училища в Париж, Лондон и Брюксел, сред които Minding Manners и International School of Protocol and Diplomacy. Тя e консултант по имидж, медийно поведение и коучинг треньор.

Книгите, които промениха Мария Касимова-Моасе:

1. "Кентавърът" от Джон Ъпдайк

Мария: "Беше първата "модерна" белетристика, с която се срещнах. Бях на 14 години, а книгата ми я препоръча учителят ни по литература – млад, умен и интересен човек, от когото тогавашната училищна система се ужасяваше. Остави ми усещането, че думите могат да интерпретират митове и да ги поставят в съвременен контекст, където все така да им е удобно и да имат смисъл. Накара ме да гледам на себе си като на част от света, а на преживяванията си – като на нещо уникално и само мое."

2 . "Нежна е нощта" от Франсис Скот Фицджералд

Мария: "Деликатността в отношенията, нюансите на чувствата, многоликият характер на усещанията и спиращото дъха майсторство да опишеш интересно всичко това! Благодарение на тази книга се вглеждам в детайли. Обследвам жестове. Премислям значението на думи. Оставям си време да формирам всичко това в изречение, смисъл, реч."

3. "Спасителят в ръжта" от Джеръм Дейвид Селинджър

Мария: "Любимата книга на майка ми. Четох я няколко пъти, всеки път си намирах нещо ново. За мен това беше романът, който ми показа, че в литературата може и да няма никаква маниерност и тя отново да е адски красива. Така разбрах, че изискаността на думите няма общо с красотата на смисъла. Обвитата в мистика личност на самия автор също адски ме вълнуват. Да си написал толкова обичана от поколения книга и никога повече да не си се изкушил да блеснеш на хоризонта..."

4. "Малкият принц" от Антоан дьо Сент Екзюпери

Мария: "Хората, чели тази книга, имат различна представа за смисъла на живота. Обичам я, заради скритите и невидими неща, които тя те учи да откриваш, оценяваш и обичаш. И благодарение на нея знам, че всяка на вид шапка може пък да се окаже боа, глътнала слон..."

5. "Емине" от Теодора Димова

Мария: "Тази книга се появи в особен момент от живота ми. Разпъна ме на кръст, разнищи ме, взриви ме отвътре. Исках да не свършва и едновременно с това истерично я четях, защото животът с нея ми харесваше по някакъв мистичен начин. Това е най-добрата книга на Теодора Димова според мен. Много женска, много човешка и не толкова обвързана с вярата и религията, както повечето от книгите й след това."

6. "Ние, врабчетата" от Йордан Радичков

Мария: "Няма по-добра книга, рисуваща обществото, от тази. Научила ме е да разпознавам характери, да ги изучавам и да не им се сърдя за това, което са, дори и когато не ги харесвам. Чувството за хумор е моето. Игра на думи, въображение, скрит смисъл, поетична иносказателност – на това дължа любовта си към езика и способността му да изразява неизразимото."

7. "Идиот" от Фьодор Достоевски

Мария: "Романът, който ме е научил да се самовглеждам. Екзистенциалното усещане за тотална самота, което е толкова характерно за богатите духом хора. Смисълът на съществуването и на привилегията или ужасът да си на тази земя. Темата за лудостта – като свобода, но и като ограничение, като етикет. Неспособността да избягаш от образа, който ти създават другите и трагедията да се опитваш да го отстраниш от това, за което сам се приемаш. Перфектният, дълбок и многообразен език на повествованието, който те опива."

8. "Майсторът и Маргарита" от Михаил Булгаков

Мария: "Смесването на реалността с измислицата никъде другаде не е толкова естествено и толкова многозначително. Личното ми откритие, че може да се пише и така и че самото такова писане не е просто похват, а тотално различна употреба на езика. Книга не ЗА лудостта, а ЧРЕЗ лудостта. Смешна и дълбока, интересна като начин на писане и забавна като преживяване."

9. "Къщата на духовете" от Исабел Алиенде

Мария: "Да напишеш толкова многостранна биография на едно време, с все политическия дискурс, и да превърнеш тази история в лично преживяване, е огромно достижение. Тази жена го може! При това с една много женска чувствителност, с наблюдателност и съзерцание. Толкова плътно изградени образи, с така богати характери. И доза мистичност и магика, които правят разказа вълшебен."

10. "Моята автобиография" от Чарлс Чаплин 

Мария: "Това беше първата автобиография, която прочетох. Бях на дванадесет години. Преживявах всяка страница, представях си картините, местата, хората. И до днес обичам да чета автобиографии, защото те не са само разкази на хора за тях самите, но и уникални погледи към едно време. Документално и фикция в едно. Животът измисля най-великите истории. Биографиите и автобиографиите ги разказват."

Мисъл на деня