Момичето, което беше огъня и студа в теб
От Лиана Илиева
Ще връхлетя внезапно и неочаквано като летен дъжд, като зимна буря. Ще се развилнея като бурен вятър, огъващ до земи дървета и като виелица, смръзваща клоните на дърветата.
Ще променя всичко. Ще изпепеля страховете ти, ще подредя бъркотиите. Ще си щастлив в тази вихрушка. Сякаш раят е дошъл, слязъл от небето. Но ще събудя и демоните ти и те ще намерят в теб ад, където да живеят. Ад, създаден от мен.
А ти ще си разкъсван от щастие и болка в тази вихрушка. Ще искаш да остана, но ще ме умоляваш и да си тръгна. И аз ще си тръгна, внезапно и неочаквано, както съм дошла.
Мълчаливо, но бурно. Няма да кажа нищо. А ти, не знаещ, ще ме пуснеш. И след време понякога ще си спомняш с болка и усмивка за момичето, което беше огъня и студа в теб.
