Монологът на един минималист: Как се живее само с 50 вещи?
От HighViewArt
Той е пенсионер, на 68 години, живее в Берлин, притежава само 50 вещи, които смята за напълно достатъчни за комфортен живот, поддържа блог и изнася лекции за отказване от излишното. Запознайте се с Йоахим Кльокнер, автор на книгата "Малкият минималист".
Ето какво разказва той за философията на осъзнато потребление:
За първи път потребността за оптимизация възникна в мен през 1986 година. Беше началото на май, когато видях пухкави снежинки по улиците на родния Касел - това не беше закъснял снеговалеж, а последствия от Чернобилската катастрофа.
Аз не исках да стоя настрани, обучих се за енергиен консултант и започнах да помагам на компаниите да икономисват енергията. Работата ми доставяше удоволствие - особено съзнавайки, че спомагам за грижата за околната среда. На този фон се заех и с оптимизацията на собствения си живот - започнах да изработвам мебели ръчно - за себе си и за своите приятели.
Още една стъпка към минимализма стана раздялата с приятелката ми. Когато напусках жилището, където живяхме около две години, аз разпродадох и раздадох практически цялото си имущество. След това седнах в колата и видях, че единственият голям предмет, който взимам със себе си е оборудването за подводно плуване.
Почувствах огромно облекчение - като че ли в живота ми се бе освободило пространство за въображение, за размисли за себе си, за света, за щастието.
През 2008 година се преместих в Берлин. Една позната ме покани на откриването на първия в града коворкинг, и на мен така ми хареса там, че не исках да си тръгвам. Коворкинги, стартъпи, отворени и прогресивни хора — почувствах, че бъдещето ми е в Берлин и останах там.
С всяко преместване взимах със себе си все по-малко вещи. Постепенно моят гардероб намаля до два чифта бельо, чорапи и обувки. Имах още две тениски и два гащеризона — летен с къси ръкави, зимен с дълги, одеяло и раница. Май това беше всичко. Купувах тези неща в магазин за специализирано облекло, затова бяха бели и жълти - което между другото е много практично. Мога да пера всичко заедно, цветовете не избеляват и пестя енергия.
Обикновено спя върху надувен дюшек. Дори сега, когато имам плюс-минус 50 вещи, аз редовно си задавам въпроса - нужно ли ми е това одеяло или мога да мина без него? И често пъти се отказвам от нещо. Процесът на освобождаване от излишното при мен продължава повече от 20 години.
Единственото, от което не искам да се отказвам - това е моят таблет. С негова помощ чета книги, слушам музика, поддържам своя блог за минимализма, отговарям на електронни съобщения. Без телефон също не мога да остана.
А неотдавна си купих Apple Watch, за да контролирам здравето си: баща ми умря от сърдечен пристъп, затова аз искам да следя своя сърдечен ритъм.
Трудно ми е да намеря замяна на тези три неща. За още една вещ може да се смята моето жилище - наемам стая в студиото на един художник и се чувствам необикновено щастлив.
Моите основни източници на доходи това е пенсията ми и хонорарите за семинарите по минимализъм: да, моят начин на живот предизвиква особен интерес в Швейцария, Австрия и Германия, и аз пътувам, изнасяйки лекции за него.
Като техник, отначало си задавах въпроса - защо освобождавайки се от излишното, аз се чувствам по-щастлив? За да намеря отговор, започнах да изучавам невробиология.
Та значи, нашата вътрешна мотивационна система се състои от три невромедиатора: допамин, серотонин и окситоцин - така наречените хормони на щастието.
Допамин се изработва, когато човек преживява позитивен опит - например, изпитва приятни вкусови или физически усещания.
Серотонинът се повишава при успешен социален живот и сътрудничество с други хора. А окситоцин — при любовно, хармонично взаимодействие с околните. Депресията — това е преди всичко липса на хормоните на щастието в течение на дълго време.
Ежедневието на съвременния човек е заето с мисли за данъци, дом, предстоящи разходи и други материални неща. При такъв ритъм на живот ни остава съвсем малко време и места за култивиране на хормоните на щастието чрез общуване с любими и близки хора, чрез пътешествия.
Изкуството да организираш собствения си живот - това е бяло платно, което всеки може да изрисува така, както пожелае: един може да го запълни с мисли за това какви мебели трябва да купи, а друг - да си зададе въпроса как да стане по-щастлив.
Мислите за мебелите не са необходимост. Те са съзнателен избор, който за съжаление, не инвестира в хормоните на щастието.
Радостта от покупката ще се изпари след няколко секунди - според изследванията, чувството на удовлетворение от придобиването на нещо ново продължава средно 8 секунди. И колкото повече вещи човек купува, толкова повече пространство и мисли те ще заемат - това е обслужването на жилище, къща, кола, данъците за всички тези принадлежности.
Избавяйки се от излишното, аз си осигурих време за живот и за хора: сътрудничество (серотонин) и комуникация (окситоцин).
Моята мисъл не е оригинална: човечеството вече в продължение на много векове се стреми към хармония на трите хормона на щастието. Известен е лозунгът на Френската революция: свобода, равенство, братство. Девизът на "арабската пролет" е: единство, достойнство, работа.
Свободата — това е възможност да бъдеш себе си, братството — това е начин на взаимодействие с другите, равенство и достойнство — тук става дума за коопериране, за сътрудничество.
Съвсем доскоро религията, а някъде — идеологията, е решавала вместо човека как той да живее. В някои части на нашата планета това продължава да е така. Но в заападния свят в замяна на религията идва индивидуализмът. А това означава, че сега човек трябва сам да запълва своя живот. На двадесет години, след завършване на училище, човекът е предоставен сам на себе си, може да прави с живота си каквото пожелае.
Как да се справи той с тази самостоятелност? На това никой не ни учи. Затова на мястото на тоталитарните режими и църквата идва консумеризмът*, който запълва пространството, запълва празнотата. Потреблението създава илюзия за изобилие и удовлетвореност - това е опростен начин за запълване на живота, защото качественото запълване изисква големи усилия, време и въображение.
*Консумеризъм (consumerism) - термин, измислен в САЩ през 1915 г., използван за първи път във вестник Colman's Rural World като средство за обясняване на простите икономически закони като търсене и предлагане. През 20-те и 30-те години на XX век терминът се променя и означава система, в която консуматорите и техните нужди и желания са основен двигател в икономиката. И едва през 60-те и 70-те години на XX век терминът придобива негативния нюанс, с който го свързваме днес.
Сега става модерно да се приучават децата от крехка възраст да се занимават сами със себе си. Ще трябва да минат обаче няколко поколения, преди хората да се научат да запълват своето пространство качествено.
Минимализмът — това е точно един от инструментите, който помага да се отнесем към сценария на своя живот индивидуално и да освободим пространство за креативност.
Освен щастливата страна на минимализма, аз се радвам, че мога с помощта на моя начин на живот да допринеса поне малко за запазването на световните ресурси от енергия и материали, задействани в производството на облекло и други вещи. На немски околна среда — това е Umwelt (предлогът um означава "извън" (бел. авт.), но аз настоявам за употребата на термина Mitwelt, където предлогът mit (нем. "заедно", "с" — Бел.ред.) символизира съпричастността на човека към света.
Приятели и роднини реагираха с любопитство на промените в моя живот. Някои - с неразбиране. Майка ми каза: "Да, човек може да живее като теб. След войната всички ние бяхме принудени да живеем така. Но аз не разбирам свободния избор в полза на подобен стил на живот."
И още една история: премествайки се в Берлин, аз се запознах с една жена, с която се сближихме. Решихме да се съберем да живеем заедно - в едно жилище, но в различни стаи. Веднъж тя влезе при мен да ме види, погледна хамака, в който тогава аз спях, и поклати глава неодобрително. Наложи се да купувам матрак.
Във всичко останало обаче, аз се отнасям толерантно към избора на другите хора и те ми отговарят със същото. Възможно е това да е свързано с факта, че не се занимавам с мисионерство. Студиото, в което съм наел стая, принадлежи на мой приятел - художник.
Той има няколко квартири, много собственост, но ние прекрасно намираме общ език. Моят 32-годишен син също живее по абсолютно друг начин - той има огромно количество вещи и ако сме честни, това ме радва. Значи, той е избрал собствен път, освободен от моето въздействие.
Независимо от липсата на потребност да мисионерствам, често ме канят на семинари и лекции като лектор. След един от тези семинари ми позвъни слушател и разказа следната история. С жена си те били в IKEA, напълнили две колички с "необходими" вещи, а след това жена му се обърнала към него и казала: "Помниш ли, ти ми разказа за господин Кльокнер?
Сигурен ли си, че всички тези вещи наистина са ни нужни?" Те оставили двете колички и си заминали доволни вкъщи. В някакъв смисъл аз неволно се преквалифицирах от консултант по енергетика в консултант по стил на живот. И ако искате съвет от мен, то ето го: започнете своя отказ с нещо малко.
Мнозина имат вещи, които не са използвали в продължение на година. Е, тогава, освободете се от тях. Продайте ги в eBay, занесете ги в секънд-хенд или просто ги дайте на други хора - те ще се радват."
Източник: afisha.ru / Превод: margaritta.net
