цветно

Неувереността не е за цял живот

Снимка: pixabay.com / Free-Photos

Наблюдаваме една може би вечна тенденция - умните и способни хора се чувстват неуверени, докато, на тяхно място, не толкова знаещите и можещите постигат безпроблемно желаното. Ето защо, ако досега сте се съмнявали, благодарение на този факт вече можете да бъдете сигурни, че вътрешното ни състояние е това, което контролира живота отвън.

Неувереността не е нищо повече от състояние на ума и духа. Разберете, тя не зависи дотолкова от действителните ни способности и умения, а най-вече от вътрешната ни нагласа, чуждите определения за нас и усета ни за място в обществото.

Дори личната ни самооценка не е лична. В повечето случаи тя е просто съвкупност от натрупани в съзнанието ни мнения и характеристики, отправени от други хора, на базата на които сформираме стойността си.

Сега вече неувереността може би не ви изглежда като проблем, а просто като начин на мислене, като убеждение, като нещо, което не се корени в характера ни, а се е зародило извън него.

Гледайки по този начин, ясно можем да предположим, че качествата, които си приписваме или оставяме да ни припишат, са нещо, което подлежи на развитие, видоизменение или дори създаване вътре в нас. Същото важи и за неувереността, затова и няма нужда тя да ни съпровожда цял живот.

Независимо откъде тръгваме, винаги можем да стигнем далеч. С всяка една мисъл ние разширяваме съзнанието си и така променяме самите себе си. Разбира се не е лесно да си повярваш истински особено в общество, изградено сякаш по модела на наказанието, вместо на поощрението, но не е и никак невъзможно и първата стъпка за това е просто да се приемеш.

Ние растем, учим се, откриваме и се превръщаме в собствения си герой, а рано или късно защо не и във вдъхновение за някой друг. Това, което ни кара да се чувстваме неуверени, рядко е забелязано от останалите, но само когато самите ние спрем да възприемаме уязвимостта си като нещо принизително, когато спрем да определяме себе си - такива, каквито сме, като проблем, само тогава ще дадем свобода на целия си потенциал.

Всеки човек е достоен и качествата му, определени било то като позитивни или негативни, не омаловажават същността му. Това какво притежаваме и това какво ни липсва често е просто въпрос на време. Нека си го дадем. И независимо какви сме и какви искаме да станем, нека знаем едно - с толерантност и любов се постига много повече, отколкото с критика и бичуване.

Предстоящи събития

Мисъл на деня