Ние сме съдбата
Ако вярваш в съдбоносните мигове, този текст изобщо няма да ти хареса. Предупредих още в началото, стига да не почувстваш усмивката си, докато четеш следващите редове.
"Съдбата си знае работата" е едно само по себе си успокояващо изречение, което обаче не стига по-далеч от успокоението. Придружено още с "Не зависи от мен, такъв е моят път", се получава една взривоопасна комбинация, с която бързо свикваш да живееш. Или да не живееш.
Защото е по-лесно да приемеш ситуацията такава, каквато е, дори и да не ти харесва, отколкото да направиш нужната крачка към промяна. Откъсни се, докато можеш, преди (без)смисълът на тези фрази да се разпространи като вирус в ума ти, заразявайки с него и околните.
Какво ще стане, ако ти не само знаеш, но и осъзнаеш, че имаш силата да променяш хора и ситуации? Нима не е по-радващ фактът, че ти контролираш бъдещите разговори, в които би попаднал? Радостта е винаги по-силна от спокойствието.
Това, че съдбата не те е наградила толкова, колкото този до теб, не означава, че не можеш сам да извоюваш това, което ти липсва. Скъсай връзките с всичко, което спира представите ти за развитие и дай път на желанията да станат реалност.
Или обратното – изгради връзки, които са ти нужни. Ако нямаш смелост или мислиш това за неправилно, значи редното е да останеш там, където се намираш в момента.
Нещата не са предначертани, предначертано е да можеш да направиш нещо, останалото зависи от теб.
