Никога няма да бъде възможно да угодим на обществото, каквото и да направим

  • Сподели:
Никога няма да бъде възможно да угодим на обществото, каквото и да направим

Никога няма да бъде възможно да угодим на обществото, каквото и да направим. Недоволни ще има както в семейството ни, така и в нашето обкръжение.

Ако имаш три деца си тотално психо, куку и каквото още се сетиш. Появяват се и въпроси от типа дали трите ви деца са от един и същи баща. Въпреки това обаче в обществото ти си многодетна майка, а това се ползва с особено значим статут. Това е грандиозно постижение и като всяко постижение и горното има висок процент на одобрение.
Колкото по-трудно ú е на дадена жена, толкова повече тя се изстрелва към върха на класациите майка-героиня. 

Работиш, чистиш, готвиш, переш, кърмиш на почивки, говориш по телефона средно между 8 и 18 пъти на ден, пишеш мейли, пазаруваш хляб, замразен грах, моркови, кисело мляко и свинска кайма, взимаш детето от градина, принтираш ценни документи, водиш номер две на училище, междувременно с това шофираш по труднодостъпни места, отваряш бутилка вино с една ръка, сецваш си кръста докато простираш, дете номер три повръща върху бежовия ви диван, а другото рисува с флумастер стените. Това е истинска джунгла и колкото по-голяма олелия и лудница е, толкова по-добре за пред хората. С малко повечко късмет може и да спечелиш първото място. Не ме питай обаче за какво. Нямам идея. Не съм част от тази класация и не се състезавам с никой. 

Ако имаш две деца. Ех, две деца, ти тогава да видиш какво означава безсъние и тегав живот. С едно е лесно и всеки може, ама с две...две са си зор.
Колкото повече се оплакваш, толкова по-ярко впечатление правиш на супер зает човек, чийто чипик е стегнат, калпакът накривен и не е желателно да му даваш наклон в живота.

Ако си наказана да имаш само едно дете някак не е много сериозно и да си го кажем направо, лековато е на фона на майките, които са родили вече няколко деца. Едно дете е песен. При това спокойна песен.

Съветите не закъсняват.
Трябва да имаш второ дете!

На първото дете му е необходимо братче! Защо не и сестриче! А голямата възрастова разлика, забрави ли я? Колкото по-скоро, толкова по добре.
Хората знаят какво е полезно за вашия живот. Трябва да ги послушаш. И малко по-бързичко и отривисто, че биологичният часовник тиктака.
На нас например са ни казвали:
"Я, виж ги ти тези! Вместо да направят едно братче на детето си, те си купили куче!
Да им се чуди човек на акъла!"

Ако не си родила никакви деца тогава общественият съд е най-брутален. Хем те упрекват и натискат, хем великодушно те съжаляват. Отстрани погледнато нищо съществено не правиш по цял ден, ровиш си от носа в пъпа, плъзгаш си по телефона и нямаш никакви отговорности. 
За разлика от твоите връстници, които освен че ходят на работа и имат куп ангажименти, те отглеждат деца, а ти последното го нямаш.
Жените минали по този трънлив път, ти казват с наставническа въздишка "МАЙКА ЛЕСНО НЕ СЕ СТАВА", както и "СПИ ДОКАТО МОЖЕШ, ЧЕ ПОСЛЕ АКО ЗНАЕШ КАКВО ТЕ ЧАКА...".
Всички тези хора сякаш не ти мислят доброто, а искат и ти да си прецакан каквито са и те.
Къде са тези загрижени за яйчниците и матката ти будни познати през останалото време от живота ти? Защо ги няма? 
След като толкова настойчиво питат кога аджеба ще имаш дете, те ли ще се грижат за него, те ли ще му сменят памперса и те ли ще му купуват пюрета? Не мисля. Досега никой не е отишъл вместо мен на родителска среща, а не е като да не ми се иска.
А имало ли е такъв човек, който истински да дойде и да се вълнува какви са реалните причини, които стоят зад това да нямаш деца на този етап?
Нерядко това, което избързваме отстрани да направим, е да осъдим жената или двойката какво още чака, че не е започнала като топъл хляб да ги произвежда тези деца, вместо да се заинтересуваме какви причини, а вероятно и проблеми, стоят зад отлагането и липсата на едно бъдещо бебе.
Факторите са разнородни и не бих могла да изброя изчерпателно всички, но ще маркирам най-често споделяните:
- спонтанен аборт в миналото, който съществува до ден днешен като травма;
- неоткриването на подходящ партньор, който дава стабилност и сигурност;
- разочароваща предходна връзка;
- амбиция за развиване в професионален план;
- мечти за пътувания, приключения и вътрешни удоволствия;
- един от двамата във връзката смята, че все още е прибързано и може да се отложи по-напред във времето, неизвестно обаче кога;
- ипотека, кредит, липса на добро финансово положение и собствено жилище;
- репродуктивни проблеми при един от двамата или общо и при двамата партньори.
Какво ни се струва на нас и какви са действителните съображения, са две различни неща и последното нещо, от което човек се нуждае в такъв момент, е някой непознат да си вре носа под чаршафите му със "защо", "кога" и "хайде".
Деца само с искане, под натиск и с хронометър не се създават.
Кое е по-добре, да си млад родител или да бъдеш осъзнат такъв?
Раждането на дете само по себе си не е най-голямото и единствено постижение, на което хората трябва да са способни. 
Имането на едно или повече, също. Това не е някакъв чутовен по мащаби успех. Да казвам ли как се възпроизвеждат дивите животни? 
За успех и каква работа сме свършили като родители можем да си говорим след години, когато се види в какво са се превърнали тези деца - личности, добри хора или нещо друго. 


На теб, която все още нямаш дете, а искаш, ще ти кажа нещо, което ми помогна на мен отдавна.
Приеми, че всичко в този живот идва в точното си време.
Опитай се да не слагаш отношенията с мъжа ти на стоп кадър, радвай се на живота ви заедно, обичайте се.
За да има място едно дете във вашите отношения, там е хубаво да има щастие и баланс, още преди неговата поява. Хубаво е близостта между двама ви да се крепи на взаимна любов и уважение, а не на бебе, което ще се превърне в дете, а детето във възрастен, който рано или късно ще ви напусне, защото ще има свой собствен живот.
Звучи просто, нали?
Но истината често е такава.