цветно

Обсебващо чувство за притежание

Сънувах сън, страхотен сън. В него бяхме аз и ти, аз по-щастлива от всякога, ти по-сърдит и от сега. Когато поисках да ти разкажа какво сънувах, ти ме отхвърли с лека ръка. Поисках да ти кажа, че усмивката ти, колкото и рядко да я споделяш, те прави много красив, а  не гелосаната ти коса и парфюмът на Шанел.

Ти си моят вълшебен звук, с който се събуждам сутрин - с гласната прозявка и шумното офффф. Дори и най-яростната буря навън за мен е песен щом видя сините ти очи, впили се в последното издание на "Хайлайф".

Не ме притеснява дори и студът навън щом докосна ръката ти, покрита с масивен пръстен с диаманти, която е така безразлична към мен. Не се притеснявам даже и от глада, щом погледна към твоите устни и знам, че дори и една целувка ще ме засити за дни напред.

Заобиколена съм от скъпи предмети, красиви кратини на Буше за милиони долари, дрехи на известни марки и дизайнерски бижута. Ох каква красива меланхолия, скъпо платена парцалена кукла.

Седнах на балкона, запалих последната си цигара и се взрях в хоризонта на тихото море. Така ми се иска да избягам някъде, да спре това налудничаво и обсебващо чувство за притежание.

Колко много бих искала да избягам далеч - без скъпите обувки, които пречат на топлия пясък да проникне между пръстите ми, без скъпите очила, които ме крият от слънчевите лъчи, без префърцунените обноски на "ВИП"сервитьорите по тузарските барове на близкия плаж...

Искам да съм си просто аз: боса, със скъсаните джинси и несресаната коса. Но как бих могла, какво щях да правя без теб, любими мой, моя сянка, мой тъжен стон? Какво бих правила без сърдития ти тон, без острия и недоволен поглед, без тихите и дълги нощи (въпреки че си до мен), без този лош навик? Какво?

Снимки: http://www.sxc.hu

Cъбития

Мисъл на деня