Патриархализми, феминизми
От HighViewArt
Изследванията върху положението на жените в различни общества, религии и култури говорят по-скоро не за еднозначно прогресивно движение от патриархализъм към модерност и еманципация на жените, а за различни форми на патриархализъм (или сексизъм). Капитализмът, който измества традиционните селско-родови общества, е не по-малко патриархален. Протестантството, което подготвя почвата за капитализма, като отхвърля Старозаветното предание и култа към Св. Богородица, символ на майчина чистота и саможертва, към светците и светиците, засилва мъжкото индивидуалистично начало за сметка на женската съпричастност и милосърдие.
Просветителският култ към прогреса и разума подготвя уталитарно-индивидуалистичната идеология на капитализма, според която мъжете и жените встъпват като равни и автономни индивиди в антагонистичното обществено съревнование за блага и власт, в което обаче най-високо ценените качества са традиционно мъжки – силно его, съревнователност, технологична изобретателност, прагматичен рационализъм, но също войнстващ национализъм и расизъм, довел до колониализъм, световни войни, робство. „Националната държава в исторически и съвремен план е олицетворение на една от най-големите концентрации на патриархална власт и насилие” (Hearn 1987, 116).
В края на 19 век в публичната риторика се утвърждават противопоставяния – природа/общество; тяло/дух; традиция/прогрес; чувствителност/рационалност; религия/наука. Женската своеобразност започва да се свързва с първите (отрицателно натоварени) членове на тези противопоставяния (Scollon 1995).
Предубежденията към жените, заедно със засилващия се икономически натиск за самостоятелна кариера, както и чувствителността им към високата човешка цена на войните, ги принуждават да се организират и да заявят за себе си в публичния дебат. Женските сдружения успяват да защитят и отвоюват за себе си равни избирателни, образователни и професионални права, както и да защитят пасифистките си убеждения. Проблемът, пред който се изправят феминистичните движения от самото начало, е дали жените да се еманципират, като станат мъже или да обогатят обществото със специфично женски ценности и изразност.
Юлия Кръстева препоръчва една средна позиция - „Ние не можем да си осигурим достъп до сцената на времето, на политическите и исторически дела на нашето общество, без да се отъждествим с ценностите, които се разглеждат като мъжки - власт, суперего, санкциониращо комуникативно слово, което е в основата на устойчив социален обмен. (Kristeva 1987, 158). Същевременно тя предупреждава от опасността жените да се идентифицират изцяло с мъжките ценности и социален ред и да станат „най-страстни служители на времевия ред и апарат”, както се случва в крайно десните партии, или пък радикално да му се противопоставят и да се опитат да го разрушат, обявявайки война на половете и на капитализма в левите екстремистки движения.
Апологетката на капиталистическия патриархализъм, неофройдистката Камил Паглия разглежда основните различия между мъжете и жените като биологически предпоставени, свързани с наличието и отсъствието на пенис, който е предпоставка за постигане и на символна власт, която се изразява във фалоцентрични културни форми и постижения. Според нея мъжката ерекция и еякулация са праобрази на културната проекция и концептуализация в науката, изкуството, философията. „Мъжкото уриниране е своеобразно художествено постижение, крива на трансцедентността. Жената просто намокря почвата, на която стои. Докато мъжкото уриниране е своего рода коментар...Помиярът, маркиращ всеки храст, е уличен художник, оставящ след всяко повдигане на лапата своя груб подпис” (Paglia, 1990, 20-21).
Западната капиталистическа цивилизация според нея е мъжкоцентрична, за разлика от останалите, които все още са в плен на “аграрни култове към богинята майка и майчинството”. “Западът преодолява, а не се отдава на природното (т.е. женското б.м.), в него господства Аполоновият небесен култ, а не дионисиевото земно начало… Науката е продукт на Аполоновото съзнание, като наимeнува и класифицира, чрез студената светлина на интелекта, тя се надява да отблъсне и победи архаичната природна мощ” ( Paglia, 1990, 5). Не става ясно обаче, кое е било толкова специфично в уринирането на западните аполоновци, за да се стигне до уникалните постижения на капиталистическата модерност.
Проектът за „разомагьосване на света” и Новия рационален и работлив човек (Homo Faber) така и не се състоя. Човекът винаги е имал и ще има нужда от сакралност (превъзхождаща го тайна). Когато моралният авторитет на религията е напълно пренебрегван, според Рене Жерард (Vandenberg 2006), човек попада в порочните кръгове на масовата - култура: производство на идоли за обожание и подражание-съревнование за обектите/субектите на всеобщо желание – неудовлетворение, завист и агресивна десакрализация – клюки, обиди – нужда от нова сакралност... Така пълното десакрализиране на обществения и политически живот, пресметливата рационалност и съревнователен егоцентризъм подклаждат своите антиподи в масовата култура – изтласкани мистични импулси намират своето моментно удовлетворение в съмнителния екстаз на сюжети за демони, магьосниcци и извънземни, култ към секс бомби и убийци- супермени.
Автор: Петър Воденичаров
Сп. "Балканистичен форум", кн.3, 2011.
Следва продължение.
