Пет стихотворения, носещи лятно настроение
Пет стихотворения, носещи лятно настроение
Става събота – сладоледена, матова,
а дъждът се изгуби далече.
Зрее слънце – подобно на праскова,
лепне сладко във късната вечер.
И е тихо, безлюдно, че даже
ще си кажем на глас – ако питат ни:
ех, добре, че са беломорските плажове,
та градът да е само за нас, без тълпите.
***
Още пазя следи от последното лято:
пясъка по обувките, мидичките в багажа,
среща с триста комари, рокля с вино полята,
бели ленти под банските /не, няма да ти покажа/.
Ала все пак се дърпа и подскача, не бърза –
слънцето изтънява и денят става тесен,
много трудно се сресва, на опашки се връзва.
Кой превърнал е лятото в някаква …тъй пораснала есен?!
***
ДЪГА
Обезцветена дъгата се приготвя за тръгване –
както всеки актьор тръгва вечер от сцената.
Тя мечтае за цвят, а я рисуват с въглени
и така се страхува, че цветът ще й вземат,
че ще трябва да бъде едноцветна, непълна,
следдъждовно измита. Но ако чуе въпрос:
„Ти кога ще си тръгнеш?“ – се затичва към хълма
и изпъва си гръбчето в упорит цветен мост.
***
АВТОБИОГРАФИЯ
„Тук, до лято - субтропично, жарко,
лепкаво – като близалка,
в къща - облачна и синя.“
Захаросаната диня
тъй описва си адреса,
а професията си – „принцеса.“
и си мисли и мечтае,
че след август идва края,
ще гостува ни в апартамента,
в купа с много сладолед и мента.
***
В живота някой все ще се намери
да те упрекне, люта дума да ти каже.
И както бримки по фланела
да разплете стремежът ти към щастие.
Да ти завърже връзките и да те спъне
и да говори, че си земноводно, странна птица.
С такива хора ще откриеш колко тъмно е.
Ти превърни се в луковица на кокиче.
Автор: Биляна Гецова
