Празнотата в нас
Основен екзистенциален проблем на човека, заедно с въпроса за смисъла на живота и страха от смъртта, е празнотата вътре в него.
Празнотата се свързва с липсата на емоции и чувства вътре в нас. Причината се корени в монотонността на ежедневието и невъзможността да се свързваме с нуждите и желанията си. Човек се чувства празен и единственото чувство, с което се свързва, е безсилието.
Животът ни учи как би трябвало да живеем - да се изучим, да постъпим в университет, да си намерим добра работа, да се влюбим, да се оженим и да имаме деца, да бъдем добри хора…
Но какво истински иска нашата душа? За какво копнее? Какви са най-съкровените й желания? Ето това изпразва хората от съдържание - непознаването на себе си и оттам идва незнанието какво наистина искат.
Втурваме се към преследване на мечти, към реализиране на цели. Но осъзнаваме, че това е нещо външно, с което се опитваме да запълним празнината вътре. Не се получава напълно, дори може да се задълбочи, ако се вкопчим в преследването на външни обстоятелства.
Втурваме се към интимни, брачни партньори с надеждата най-накрая те да запълнят тази празнота. Но се получава така, че те задълбочават кризата. Задълбочава се тревожността и безсилието как да открием най-накрая подходящия за нас човек, който ще ни направи пълни и щастливи.
Оказва се, че проблемите се провокират от външните обстоятелства, но всъщност те са дълбоко вътре в нас и се крият, и клокочат. Оказва се, че празнотата е фундаментален екзистенциален проблем.
Едно добро упражнение за себепознание и личностно израстване е да си представим нашата лична надгробна плоча. Какво бихме искали да пише на нея?
Почина празен…
или
Живя пълноценно и пълно в любов!
Какво бихте искали да пише на вашата надгробна плоча?
Още по темата на Курс обучение "Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?".
