Прегръдката е най-добрият начин за справяне с проблемите
От HighViewArt
Уморяваме се, не успяваме, забравяме, дразним се… и сме родители. Във въртележката от задължения и тревоги понякога е много трудно да се запази фокусът върху най-важното – отношенията.
Психологът Людмила Петрановская напомня за най-важното в отношенията между родителите и децата:
{GALLERY}
Автор: Людмила Петрановская
Източник: Cleverbook
Снимки: Pexels / Pixabay.com
Прекалената фиксация на родителите върху учебния процес дава на детето да разбере, че самото то не е толкова важно, по-важно е как чете, дали говори на английски или умее да кара кънки добре.
Не по-малко важна е и способността да разпознават собствените си чувства и нужди, и умението да говорят за тях.
Тази способност се явява един от признаците за психологическо здраве и обратното: алекситимията, емоционалната немота, неумението да разпознаваш и идентифицираш своите емоции, често е свързана с психически проблеми и води до реални, физически болести.
Децата, които общуват прекалено малко с възрастни, които са оставени на себе си в по-голямата част от времето (иди си играй в стаята), които рядко виждат родителите си в спокойна семейна среда, може трудно да развият своята емпатия – да усещат чувствата на другите хора, тъй като имат твърде малко учебен материал, на който да се опрат.
Когато прегръщаме и утешаваме, ние обикновено го правим, за да защитим детето си, и не мислим за това, че след много години може би именно тези прегръдки ще го спасят от депресия, неувереност, грешки, капитулация пред беди или болести.
Но именно това се случва. Когато детството свърши, привързаността остава с детето – завинаги. Това е неговото тайно оръжие.
Най-важното послание за цял живот, основата на всички бъдещи отношения е: може да сме на различно мнение, може да се сърдим понякога, но въпреки това ние се обичаме.
Случва се да се скараш с някого, да направиш нещо лошо, но след това ще се разберете, ще помолите за прошка.
Прегръдката е универсален способ за решаване на трудни проблеми. Пазете любовта.
Опитайте се да почувствате неповторимостта и прелестта на възрастта, на която е вашето дете. То никога повече няма да е такова, каквото е в този момент. Сладко бебе.
Петгодишен умник. Сериозен първокласник. Непохватен и уязвим тийнейджър. Все така ваш и съвсем различен във всяка възраст. Наслаждавайте се на това.
Не си струва да жертваме общуването си с детето, защото "искаме да му дадем най-доброто". По-добро от вас и вашите прегръдки няма на света. Доверието и душевното спокойствие на детето не може да бъдат купени с никакви пари.
За детето е важно да знае дали родителите искат да бъдат с него, радват ли се на всеки момент заедно, или това им тежи и само чакат възможност "да се отърват". То трябва да е наясно дали, ако наистина се наложи, родителят ще отложи всичките си ангажименти, за да е с него.
От друга страна, детето не се нуждае от родител, чиято единствена радост и фокус са самото то. Увереността, че си важен, нужен и любим е по-значима от количеството часове заедно.
Ако в основата на личността е убеждението "това, че ме има, е хубаво и достатъчно", човек много малко ще зависи от външните оценки и мнения.
