цветно

Психосоматика: Психологическият фактор на болестта

Снимка: Prettysleepy / Pixabay.com

Много от хората по света и в България, разглеждат болестта, като нещо първично, което идва вследствие на външни фактори, като лошото време, телевизионните предавания, управлението на държавата или фамилната предразположеност.

Тази статия Ви представя една по-различна концепция - без обвинения към някого за нашето здраве, с разбирането, че силата е в нашите ръце и само чака да бъде използвана.

Болестта се проявява тогава, когато има неприспособимост към вътрешните и външните обстоятелства. Има трудно адаптиране в реалността. Създава се вътрешен конфликт, който ни разболява.

И тук доста хора са склонни да търсят отговорността извън себе си - като лошата работа, негативните приятели, вирусите или лошата храна. Понякога това се толерира от медицината, като се етикитира като наследствен фактор, за което много често няма фактология.

Ние сме склонни да търсим някой друг да свърши нашата работа. Най-често се обръщаме към лекарите, като избираме медицинския модел за справяне. Очакваме лекарят да предложи медикаментозно лечение, за да ни върне в норма.

Но доста често тази норма е условна и не решава проблема. Разбира се тук има позитив - "Мигновено избавление", например когато ни боли глава, пием обезболяващо и скоро се чувстваме по-добре. Тушираме симптома, но не стигаме до първопричината за него.

Разбира се, постиженията на медицината са прекрасни за хората в 21 век, но тук се поставя фокус върху превенцията, преди да се наложи сериозна медицинка намеса. 

Забързаният свят си казва думата. И хората се оказват неподготвени за това да почиват, обръщайки внимание на себе си. Което всъщност би им дало биологичното гориво, за да се справят с работата и личните предизвикателства.

Когато игнорираме желанията си, загърбваме себе си, предразполагаме развитието на телесни поражения. Инсталираме саморазрушителна програма в личната ни био система като "Аз предавам себе си". Хубавото тук е, че винаги има Антивирусна програма.

Струва си човек да обърне внимание на нещата в неговия обсег и контрол, излизайки от зоната си на комфорт на заучената безпомощност.

Заучената безпомощност е състояние, възникващо в ситуации, които не можем да променим, което остава като нагласа спрямо други ситуации. Това състояние и свързаните с него особености – отсъствие на мотивация и атрибуции, се пренася и в други ситуации.

Важно е да се обърнем към алтернативата - да си дадем осъзнато разбиране, че всеки сам има принос за развитие на собственото си здраве. Доказа се, че 80% от заболяванията са психосоматични, тоест в следствие на незачетени, непреживяни или невентилирани емоции.

Проявява се следният алгоритъм - Ситуация > Преживяване > ЦНС > Психологически опит > Афект > Невротрансмитери > Хормони > ВНС > Имунопептиди > Болест.

Схема, в която крайният резултат може да се предотврати, но това зависи само и единствено от избора на човек, неговия ресурс и неговите информирани решения и реакции.

Ценно е да имаме емоционална компетентност за емоцията, която сами предизвикваме в себе си. Всяка една ситуация в живота ни носи определена емоция, която е свързана с преживяване, което от своя страна е свързано с хормони, които се секретират в организма ни.

Ако емоцията е ежедневно негативна, това се отразява на органите, понижава се имунитета на човек и може да се премине в последната фаза - болест.

Градивната посока е разглеждането на болестта като симптом за вътрешен дисбаланс, който в следствие има външна проява. Как човек гледа на симптома - като нещо, което първично трябва да преработи или като сигнал да си зададе няколко по-дълбоки въпроса.

Да се запитаме:
- Какво се случва в момента, в който определеният симптом се появи във емоционалното ни тяло/физическото ни тяло?

- Какви са връзките между потребности – чувства – мисли – тяло - поведение в моя живот?

- Какви са вариантите за преработка на дълбочинния процес на емоционалния симптом?

- Какви са моите ресурси, които мога да използвам, за да намеря информация, подкрепа и време, за да работя над себе си по нов начин, за да разбера моя проблем?

- Как да предотвратя рецидив?

Един друг добър вариант за превенция на болест и нейния рецидив, освен това човек да си даде сметка за преживяванията си, е рационалното мислене. А именно когато човек е под влияние на определена емоция, да не взима решение веднага, а да включи като вариант на мислене и рациото си. Чак тогава да премине към действие.

Тоест човек да поглежда на ситуациите в живота си от всички аспекти с подкрепата на спокойствието и логиката. Пример за това е човек, който карайки автомобил, губи управление, но включва рациото в реакцията си, като отбива от главния път и се обажда по телефона за помощ.

В тази ситуация емоционалният подход би бил да пусне волана и да сложи ръце пред очите си - което не е най-градивният вариант. Нека ние да сме автономният шофьор в нашия живот и нашата отбивка на пътя да е за зареждане на нашата лична осъзнатост.

Психосоматични заболявания на които да обърнем внимание:

  • Хипертония;
  • Невродермит;
  • Язва;
  • Болести на щитовидната жлеза;
  • Бронхиална астма;
  • Артрит.

Ако човек наблюдава себе си и работи над собствените си варианти за реакция, може да преодолее тези болести.

Развивайте емоционалното, психическото, физическото и духовното тяло в един общ план. План в който да се чувствате добре в резонанс с вътрешния си свят и проявленията му във външния.

Cъбития

Мисъл на деня