Размисли в 8:00
20 април 2021
Часовникът отдавна се е изморил
във тази стая да отмерва времето.
А времето измисляше бели,
докато аз четях поеми.
И времето закусваше малини,
размахваше крачета изпод стола.
Представях си Бургас във синьо
и мислено за слънце се помолих.
А времето рисуваше пейзажи.
Видях я от десетия етаж.
Една мъничка чайка се показа
и още по - нагоре полетя.
И все по-силно, долових го
на пристъпи. Бургас е диагноза.
Със времето закусвахме малини
и цялото небе потъна в розово,
и целият живот се омагьоса.
След пристъп за Бургас е по-красиво.
А времето задаваше въпроси
и само питаше "кога отиваме?"...
Христина Маджарова
